Парашути и радари: Историята на операция Байтинг

Парашутите и радарите са отдавна установени елементи на войната. Но и двете излизат на преден план с операция Байтинг – британско нападение по въздух, на 27 февруари 1942 г. Войниците се приземяват в северната френска комуна Бруневал с цел кражба на нацистки радар, който трябва да разглобят (черното петно на снимката долу). И въпреки слабите си шансове, те триумфират.

Радарна инсталация Вюрцбург

Германците създават радарна инсталация, наречена Вюрцбург, която експертите на Чърчил искат да вземат. По онова време също така тече един невидим конфликт: „Битката на лъчите“, чиято цел е да се заглуши радара на врага. Експертът по радарите д-р Реджиналд Виктор Джоунс отговаря за британския страна от конфликта.

Лорд Маунтбатън задейства плана за операция Байтинг. Още приготовленията за мисията са опасни – членовете на съпротивата рискуват живота си, събирайки разузнавателни данни на плажа на Бруневал, направени са снимки на целта от самолети Spitfire.

На наскоро сформираната 1-ва парашутна бригада, 2-ри батальон рота С е възложена важната задача да изпълни мисията. А те са парашутисти само от няколко седмици. И реакцията към тяхното формиране не е точно положителна: мнозина в коридорите на властта смятат, че парашутните сили са глупост и източване на жизненоважни военни ресурси. Въпреки това Чърчил проявява решимост.

Парашутист от бригадата скача от бомбардировач Whitley

Под командването на майор Джон Фрост екипът е събран и трениран стриктно в (обикновено милосърдното) британско време, докато се поддържат високи нива на секретност. Дори самите мъже остават в неведение какво точно правят. Парашутната част например смята, че военният кабинет иска от тях да демонстрират техники и способности за нахлуване в сграда на щаба зад вражеските линии.

Бригадата, състояща се от 120 мъже, пътува с бомбардировач Whitley. Те ще скочат от 180 метра като дупката за скачане е направо в пода на самолета, което създава риск за натъртвания, преди дори да напуснат самолета. Очаква се мъжете да покажат „въздушна инициатива“, което означава, че колкото и лошо да е положението, те ще изпълнят своя дълг.

Веднъж щом са на земята те трябва да действат на 3 групи: една да вземе плажа, друга да служи като пазач и резерва. Сержант Чарлз Кокс е част от третата група, която е отговорна за нахлуването при радара Вюрцбург. Навътре в морето пък е Дон Прейст от Телекомуникационното изследователско звено, който изучава нацистки предаватели и събира данни, в случай че операция Байтинг не сполучи.

Началото протича добре и трудността на мисията наистина започва да се усеща, когато плажната единица, командвана от лейтенант Юен Хартис, се оказва на 2,5 км от целта си. Те трябва да се върнат към Бруневал тичайки, но по маршрутът им има село, пълно с германци. За щастие нощта им осигурява необходимото прикритие, макар че един вражески войник е неутрализиран, след като се присъедини към джогинга им… мислейки, че са нацисти.

Вюрцбург

Междувременно Кокс и компания са при радара. Силите на Хитлер обаче са подготвени за пристигането на парашутистите и навсякъде хвърчи горещ метал. Също така става ясно, че радарът не може да бъде се разглоби с инструменти – за целта се използва груба сила. След това частите са били поставени на колички и извозени по пътя за бягство.

Лейтенант Хартис достига брега и предимно шотландската група се бори докрай с врага. Предполага се, че ги чакат лодки, но те са принудени да задържат, докато германски плавателни съдове бродят из водите. В крайна сметка пристига помощ и бригадата е отведена до Портсмут.

За съжаление, докато жертвите са малко, двама мъже все пак загиват. Един от тях е лейтенант Хартис. Германците губят 5 души. 6 от групата стават затворници на нацистите. Британците от своя страна също залавят войници и ги взимат със себе си, за да извлекат допълнителна информация.

Уебсайтът ParaData на парашутния полк нарича Операция Байтинг „кратко, но вълнуващо вкусване на успеха във време, когато войната върви зле“. Това е победа за Чърчил в медиите и в националното съзнание. Смъртоносната мисия за улавяне на радара изтъква парашутистите като способна военна единица и започва нова ера на технологична война.