Няколко малко известни факти за Кръстоносните походи
Когато са хванати в кръстосан огън, жените не се поколебаят да вземат оръжие и да облекат броня
Дали жените участват активно в битка по време на кръстоносния период е много спорен въпрос. Въпреки че има доказателства, че трупове на латиноамерикански жени с доспехи са забелязвани сред мъртвите на бойното поле, историците поставят под въпрос дали скъпоценното военно оборудване ще бъде „похабено“ за жени, които е малко вероятно да получат военно обучение.
Въпреки това, в отчаяни ситуации, независимо дали жените имат интерес да се бият или не, те просто трябва да се защитят. Стихотворението на Томас от Бевърли за делата на сестра му Маргарет предлага представа за борбата на една жена поклонник. Маргарет пътува до Светата земя на поклонение и е в Йерусалим, когато е обсадена от Саладин през 1187 г. Стихотворението ни разказва, че тя успява да се възползва от нагръдник, но при липса на шлем се налага да импровизира с котел!
По време на кръстоносния период медицинските познания са високо ценени и представляват една от ключовите точки за контакт между източните и западните култури
Мемоарите на Усама ибн Мункид (1095 – 1188), „Книгата за съзерцанието“, са златна мина от информация за ежедневието в Светата земя и включват много истории (някои сериозни, други по-малко) за различни форми на културен обмен между латинските кръстоносци и местните жители.
Би било справедливо да опишем Усама като човек, който е „роден“ от кръстоносните походи. Роден на 4 юли 1095 г., той прекарва дългия си и авантюристичен живот, живеейки рамо до рамо с жителите на Латинското кралство Йерусалим. В една своя история Усама разказва за занаятчия от Шайзар на име Абу ал-Фат, чийто син страда от скрофула [туберкулозна инфекция на лимфните възли на врата]. Докато Абу ал-Фат е в Антиохия в командировка със сина си, един франкски мъж забелязва раните на врата на момчето и им предлага лек.
Докато анонимният човек изглежда искрено мотивиран от желанието си да излекува момчето, той също иска да запази „авторството“ върху лека си: Абу ал-Фат трябва да се закълне в своята религия, че няма да печели пари от никого, който излекува с помощта на лека. А изглежда, че лекарството е наистина ново за мюсюлманите и тъй като успява да излекува сина на Абу ал-Фат, успехът му му осигурява по-нататъшно разпространение. Лекарството е предадено на Усама, който ни казва, че самият той го е използвал с редица страдащи. Чрез мемоарите му лекарството намира път към бъдещите поколения.
Някои медицински съвети от кръстоносците включват не особено апетитни лекарства
Например, анатомът от 14 век и кралски лекар Гуидо да Вигевано предлага супа от охлюви като противоотрова при отравяне с аконит. През 1335 г. да Вигевано произвежда текст (Texaurus Regis Francie), който призовава френския крал Филип VI да започне нов кръстоносен поход. Текстът включва технически планове, чертежи за обсадни машини и задвижвана от вятъра колесница, както и медицински съвети, включително гореспоменатото решение за отравяне с аконит (самакитка, вълче биле) – което, въпреки че звучи неприятно, всъщност е гениално.
Аконитът е силно отровно растение и през периода на кръстоносците е използвано от мюсюлманите срещу тях. Защо охлюви? След като забелязва охлюви да се хранят с листа от аконит, на Вигевано явно му светва крушката. Той събира и сварява охлювите, приготвяйки от тях супа, която първо тества върху животни. След като постига задоволителни резултати, той приема малко аконит и сам опитва лекарството си.
Вигевано с гордост съобщава, че докато първите две дози го карат да повръща, с третата доза той вече е свободен от отровата. За съжаление така и не разбира дали си струва да премине през този неприятен процес, тъй като кръстоносният поход на Филип VI не успява да се осъществи.
Когато бъдат взети за заложници, уменията за водене на преговори са важни за кръстоносците
Тези умения безспорно излизат на преден план по време на Седмия кръстоносен поход (1248 – 1254). Иницииран, ръководен и до голяма степен финансиран от френския крал Луи IX, Седмият кръстоносен поход е една от най-сложните в логистично отношение експедиции на Изток. Въпреки че в началото има големи обещания, той завършва с провал.
Действията на Луи IX по време на кръстоносния поход са документирани от неговия близък приятел Жан дьо Жоанвил, който е посветен в повечето от преговорите и вземането на решения. Джойнвил ни предоставя една от най-оживените и интересни истории в историята на кръстоносците: той е обсебен от детайли, благословен с невероятна фотографска памет и има страстен интерес към облеклото. На всичкото e едва скрито влюбen в съпругата на Луи IX, кралица Маргарета Прованска, която също участва в похода. Повечето хроники на кръстоносните походи предлагат на публиката си безброй истории за индивидуална храброст и саможертва – Джойнвил прави и това, но също така ни описва един цар, който се бори с пристъп на дизентерия толкова тежък, че трябва да изреже дупка в панталоните му.
След обречена експедиция нагоре по Нил, за да превземат град Мансура, кръстоносците се опитват да се оттеглят към Дамиета, но са принудени да се откажат. Групата на Джойнвил осъзнава, че няма друга възможност и трябва да се предаде. Един от кръстоносците от групата явно вижда това като акт на страхливост и твърди, че вместо да се предадат като заложници, всички те трябва да се оставят да бъдат убити и да отидат в рая. Джойнвил откровено съобщава: „но никой от нас не се вслуша в съвета му“.
Вместо това, след като е взет за заложник, Джойнвил прави всичко, за което се сети, така че животът му да бъде пощаден: той установява роднинска връзка с мюсюлманин, лъже похитителите си, че е братовчед на краля, фабрикува и връзка с император Фридрих II и цитира Саладин, когато му е удобно („никога не убивай човек, след като си споделил хляба и солта си с него“). В крайна сметка умелите преговори на кралица Маргарита ги спасяват: тя предава Дамиета на мамелюците (на рисунката) в замяна на живота на съпруга си и Луи плаща 400 000 лири за освобождаването на армията си.
