Не е фатално човек да научи, че е аутист и по-късно в живота

В наши дни дискусиите за аутизма са често срещани в заглавията на вестниците и в социалните медии, което доведе до това все повече хора да търсят (и понякога да намират) диагнозата на по-късен етап от живота си – все повече хора на 20, 30, 40, 50 и дори 60 години научават, че са аутисти. Което може да бъде обезсърчаващо в първия момент – но сега нови изследвания показват, че късната диагноза не оказва влияние върху качеството на живот.

Аутизмът е спектрално състояние, което засяга хората по различни начини. Той не е болест, а просто означава, че мозъкът на човек работи по различен начин. Освен това е нещо, с което се раждаш, така че ако си аутист, си аутист за цял живот.

Обикновено хората научават, че са аутисти, в ранна детска възраст. Но понякога диагнозата се поставя много по-късно в живота; всъщност през последните години се наблюдава увеличаване на броя на хората от всички възрасти, които търсят официална диагноза, което отчасти се дължи на различни кампании за повишаване на осведомеността за състоянието и за борба с негативните погрешни схващания, свързани с него. Но макар често да се предполага, че подобни късни диагнози могат да имат отрицателно въздействие върху психичното здраве на човек, едно скорошно проучване показва точно обратното.

Проучването е проведено от изследователи от Университета в Бат и Кралския колеж в Лондон в Обединеното кралство и е първото, което изследва дали възрастта, на която човек осъзнава, че е аутист, има някакво влияние върху качеството му на живот. Тази оценка е направена след отчитане на друга важна социално-демографска информация, която може да повлияе на резултатите.

„Все повече хора научават, че са аутисти за първи път в зряла възраст, което може да промени живота им“, казва в изявление д-р Луси Ливингстън, старши научен сътрудник в Университета в Бат и преподавател по психология в Кралския колеж в Лондон. „Тъй като знаем, че много хора с аутизъм изпитват много лошо качество на живот и благополучие, възниква въпросът дали откриването му в по-ранна възраст е по-добре.“

Изследователите молят 300 възрастни хора с аутизъм да посочат възрастта, на която за първи път са научили, че са аутисти, и – което е от решаващо значение – на колко години са били, когато са получили официална диагноза. Въпросът им звучи така: „Някои хора научават, че са аутисти (напр. от родител) в момент, различен от този, в който им е поставена официалната диагноза. Моля, посочете кога за пръв път сте научили, че сте аутист, и кога ви е поставена диагнозата. Това може да бъде една и съща възраст.“

От групата са поискани също така подробности за тяхната възраст, пол, етническа принадлежност, ниво на образование, статус на живот, статус на заетост, дали са във връзка, доход на домакинството и дали са имали някакви състояния, свързани с психичното им здраве (като тревожност и депресия). Изследователите измерват и нивото на аутизъм на участниците.

След това на са им зададени въпроси за качеството им на живот, свързани с физическите, психологическите, социалните и екологичните аспекти. Например, те са попитани „До каква степен смятате, че животът ви е смислен?“ и „Доколко сте доволни от подкрепата, която получавате от приятелите си?“.

Резултатите не установяват статистически значима връзка между възрастта, на която човек научава, че е аутист, и различните аспекти, свързани с качеството на живот, когато се вземат предвид други фактори. Всъщност доказателствата дори изглежда сочат, че другите фактори имат по-силна връзка с качеството на живот: жените с аутизъм съобщават за по-добро качество на живот от мъжете с аутизъм, докато при хората с допълнителни психични заболявания то изглежда е по-ниско.

Така че, противно на предположенията на мнозина, не изглежда, че възрастта, на която се поставя диагнозата „аутизъм“, оказва реално влияние върху живота на човека. „За някои хора – добавя Ливингстън, – откриването на факта, че са аутисти, по-рано, отколкото по-късно, е свързано с по-добро качество на живот. За други откриването на по-късен етап е по-добро. Като цяло не е установена цялостна връзка между възрастта, на която разбират, и качеството на живота им.“

„За това може да има много причини. Поставянето на диагноза „аутизъм“ не винаги води до някаква значима допълнителна подкрепа, така че може да се окаже, че хората, които са научили, че са аутисти на по-ранна възраст, не са изпитали непременно ползи за качеството на живота си. По същия начин късната диагноза в зряла възраст може да има положителен ефект, който да помогне на хората да осмислят себе си, което може да подобри самооценката им за качеството на живот. Изводът е, че въздействието на диагнозата аутизъм върху качеството на живот на хората е различно за всеки. И може да има други, индивидуални фактори, върху които е по-важно да се съсредоточим.“

Водещият изследовател от университета в Бат д-р Флорънс Люнг добавя: „Нашите открития показват, че наличието на повече аутистични личностни характеристики – а не това кога сте научили, че ги имате – има най-силна връзка с лошите резултати във всички области на качеството на живот. Сега продължаваме да работим по това откритие, за да разгледаме по-отблизо как тези характеристики допринасят за качеството на живот. Това ще бъде важна стъпка към създаването на по-индивидуализирана и по-ефективна подкрепа за хората с аутизъм въз основа на техните специфични силни страни и трудности.“

Освен това фактът, че са мъже и имат допълнителни психични заболявания, е свързан с по-ниско качество на живот. Както обяснява Люнг: „Тези наблюдения подчертават важността на разглеждането на стратегии за подкрепа, които са специфични за пола, за да имат по-целенасочен фокус върху подобряването на психичното здраве на хората с аутизъм. Разбираемо е, че през последните години доста се дискутира това състояние и психичното здраве при жените, но въз основа на тези констатации не бива да пренебрегваме нуждите и на мъжете аутисти, които също може да изпитват затруднения.“