Най-странните похвати на древната война
Казват, че в любовта и войната всичко е позволено. Но когато става дума за бомби с чума и атаки със заразени със смъртоносни патогени магарета, не сме особено съгласни. Много преди Опенхаймер да се превърне в Смъртта, унищожителят на светове, с атомната бомба, хората са измисляли креативни начини да се осакатяват и убиват един друг – и много от тях са се опирали на опустошителната сила на природата.
Разбира се, не всяко оръжие е било особено сложно, но е истина и че е имало катастрофални химически отвари, които и до днес остават загадка за науката.
Нека сега разгледаме някои от най-лошите – или най-добрите, в зависимост от гледната точка – оръжия от древните войни.
Бомби със скорпиони
Преди почти 2000 години хората откриват начин да използват скорпионите като оръжие – като правят глинени бомби и ги пълнят с тях. Както обяснява авторката на книгата „Гръцки огън, отровни стрели и бомби със скорпиони“ Адриен Майор, те са били хвърляни по римските войници под управлението на император Септимий Север през 198-99 г. от н. е., когато те се опитвали да обсадят древния пустинен град Хатра.
Войниците издържат 20 изтощителни дни и в крайна сметка защитата на града побеждава и армията на Север се оттегля.
Заразни овни и магарета
В един от най-ранните примери за биологична война участва хетската чума, която поразява Източното Средиземноморие през XIV в. пр. Хр. Смята се, че бактериалното заболяване туларемия (причинено от бактерията Francisella tularensis) е било въоръжено под формата на заразени овни и магарета, които са били разположени по търговските пътища на враговете.
Комбинацията от случайно и злонамерено разпространение на болестта е довела до епидемия – което не е изненадващо, като се има предвид какво казват за нея от Центъра за контрол и превенция на заболяванията: „Туларемията, бактериална зооноза, се причинява от Francisella tularensis, една от най-заразните патогенни бактерии, които са известни. За да се предизвика заболяване, е необходимо посяването или вдишването на едва 10 организми.“
Бойни слонове
Пир, цар на Епир, претърпява унизително поражение, когато се опитва да разреши спор в Аргос с помощта на флотилия от бойни слонове. Според историята, тялото на един от починалите му бойни слонове блокирало изхода, когато дошло време да си тръгват, и това накарало останалите животни да побеснеят.
При боя Пирх бил ранен от вражески войник и в отговор го пробол смъртоносно. В яростна скръб майката на прободения хвърлила керемида в главата на Пирх.
Военните слонове били ефективни срещу конната кавалерия и били полезни и при мачкането на врага. На някои от тях се слагали шипове върху бивните, като този горе, за да се добави допълнителен елемент на опасност.
Но живите танкове не били без слаби места – защото тогава се появили бойните прасета.
Бойни прасета
Можете да си представите какофонията от звуци, която се разиграва по време на битка: звън на мечове, викове на убити хора… и на фона на целия този хаос най-омразният звук на бойните слонове: писъкът на паникьосано прасе.
Когато Пир за пръв път довел слоновете при римляните през 280 г. пр. н. е., те забелязали, че лошото им зрение се съчетава с чувствителност към звуци и нищо не ги разстройва така, както квиченето на свиня. Както пише в The Conversation, това ги мотивирало да предприемат контраатака с прасета, допринесла за тежките загуби, които щели да спечелят на краля безсмъртната фраза „пирова победа“.
Гръцки огън
Представяли ли сте си някога, че водата може да гори?
На Византийската империя не ѝ се е налагало да си представя, когато архитектът Калиник от Хелиополис създава смъртоносно оръжие, наречено „гръцки огън“, което се използва в морските войни. Въведено за първи път по време на управлението на император Константин Погонат през 672 г., то допринася за голямата обсада на Константинопол, а „тайната му формула“ е строго пазена.
Когато се хвърляли по корабите, химическата отвара, съставена от петрол или нафта, се запалвала, като горяла дори във вода. Точните ѝ съставки и механизмът на запалване не са известни със сигурност, но според Кралските музеи в Гринуич е възможно да е използвана негасена вар, за да се задейства химическата реакция. Тъй като водата не помагала за потушаването на пламъците, атакуваните се нуждаели от пясък или оцет, за да спрат пожара.
