Мюнхенският договор: Когато камъкът победи хартията

На 30 септември 1938 г. британският министър-председател Невил Чембърлейн слиза от самолет на летището в Хестън в Лондон, където го чакат журналисти и фотографи. Чембърлейн се връща от среща на върха с Адолф Хитлер в Мюнхен и е видимо в добро настроение. Премиерът вярва, че е извършил дипломатически обрат, който ще предотврати опустошителна война в Европа. Той размахва лист хартия с подписа на Хитлер –  изображение, уловено от фотографите, което ще се превърне в един от емблематичните кадри на века. По-късно на Даунинг Стрийт Чембърлейн се изтъква, че споразумението, което е договорил, представлява нищо различно от „мира на времето ни“.

Какво е Мюнхенското споразумение?

То е постигнато в отговор на искането на нацистка Германия да присъедини гранични региони от съседна Чехословакия, в които живеят към 3 милиона етнически германци, към собствените си територии. Хитлер заплашва просто да прехвърли силите си през границата и да завземе спорната територия – Судетска област. И изглежда вероятно, ако избухне конфликт, Великобритания, Франция и Съветският съюз да бъдат въвлечени.

През целия септември Чембърлейн участва в неистова дипломатическа дейност, пътувайки отново и отново до Германия, за да постигне най-накрая мирното решение. В Мюнхен на 29 септември той се съгласява с включването на областта в Райха като същевременно осигурява Хитлер  да признае независимостта на останалата част от Чешката държава. Премиерът се надява това да отбележи зората на нова ера на стабилност в Европа.

Но Мюнхен бързо става символ на опасностите от спокойствието пред агресивни правителства – през март 1939 г. Хитлер завладява и останалата част от Чехословакия в решаващ етап по пътя към Втората световна война. В наши дни Мюнхенския договор заема място в общата мисъл като моментът, в който се губи шанс за съпротива срещу Хитлер, и е пример за безумието да се доверяваме на недобросъвестните.

Това, което може би е по-малко известно, е дълбоката политическа криза във Великобритания, която Хитлер провокирана с апетитите си върху Судетската област. Дипломацията на Чембърлейн предизвиква бунт в управляващата консервативна партия – и дори вътре в собствения му кабинет. Уестминстър е обхванат от интриги и възможността премиерът да падне изглежда реална. Въпреки мириса на европейска война, политиците все още възприемат нещата през призмата на собствените си интереси и перспективи. И тази политическа борба има важен ефект и върху британската дипломация.

Политически бедствия

В основата на кризата е външният министър, лорд Халифакс. Той е също толкова отговорен, колкото Чембърлейн, за посоката на британската външна политика и е дългогодишен защитник на задоволяването на германските амбиции чрез отстъпки. И все пак към септември 1938 г. Халифакс е разтревожен. Той усеща, че общественото мнение е уморено от неефективното помирение в чужбина. Позволението Великобритания да изглежда слаба пред поведението на Хитлер може да се окаже политически катастрофално на изборите през следващите две години.

Правителството губи няколко парламентарни места на изборите по-рано през годината, докато опозиционната Лейбъристка партия и все по-големият брой вестници бързо насочват вниманието си към неговите трудности в чужбина. Ситуацията се усложнява от критиците на консерваторите в Камарата на общините, най-вече Уинстън Чърчил. И сякаш всичко това не е достатъчно лошо, ами и самият Чембърлейн сам се изкарва помпозен и саркастичен.

Хитлер посреща Чембърлейн

Халифакс се опасява, че правителството „е загубило връзка с гласоподавателите“ и решава, че е от политическа важност да се коригира популярното схващане за мекотата на външната политика. Когато на 7 септември става ясно, че германската инвазия в Чехословакия е неизбежна, Халифакс използва възможността да се дистанцира от Чембърлейн – и политиката, на която той самият е архитект. Той казва, че преди е действал „опипом в тъмното като слепец, който се опитва да намери пътя си през блато“. Показвайки вече готовност за съпротива срещу Германия, външният министър притиска Чембърлейн да изпрати съобщение до Хитлер със заплаха за война за Чехословакия. Премиерът е ядосан и вярва, че Халифакс „не е способен да се контролира“, но не може да си позволи конфликт с най-близкия си съюзник.

Чембърлейн също е наясно, че „много други“, включително Чърчил, са готови да се възползват от кризата. И все пак той е твърдо решен, че само той ще оправи британската политика. Затова измисля идея, която по негови думи „спира дъха на Халифакс“: той ще отлети за Германия, за да се срещне лице в лице с Хитлер. Чембърлейн се завръща в Лондон на 16 септември със съгласието на Хитлер да проведе плебисцит в Судетите, за да види дали местните желаят да се присъединят към Райха.

Чембърлейн признава, че „не му дреме въобще“ къде ще живеят судетските германци; той просто се стреми да избегне войната. Няколко члена на кабинета са недоволни, че Великобритания участва в изграждането на демократична държава и изразяват желание за „различна“ политика. И все пак, когато Чембърлейн студено пита „и каква политика да е това?“, те нямат отговор.

Проблеми възникват и когато Чембърлейн отива в Германия на 22 септември. Окуражен от готовността на министър-председателя да се присъедини към исканията му, Хитлер променя решението си и настоява за незабавното усвояване на Судетите. Изпадайки в паника, Чембърлейн моли фюрера да бъде разумен: той „взе политическия си живот в ръцете си“ в търсене на сделка и общественото мнение ще се обърне срещу него. Хитлер не е трогнат от молбите на Чембърлейн.

Междувременно в Лондон съмненията към Халифакс се материализират. Протестен марш на 22 септември изкарва хиляди хора по улиците на Уестминстър. Има искания „Чембърлейн да си отива“. Вестниците са враждебни, а както Лейбъристката партия, така и консервативните бунтовници крещят в предупреждение срещу „срамна капитулация“. Депутатът Харолд Николсън бушува: „Това е ад. Това е краят на Британската империя.“ Насаме Уинстън Чърчил се вълнува, знаейки, че единственият начин, някога да бъде поканен да се върне в политиката, е, ако „ни бъде наложено“ ново правителство , ако „външната ситуация потъмнее“. Дори лоялните консерватори са „ужасени от силата на мнението“, както отбеляза един депутат.

Чехословакия изгражда система от гранични укрепления от 1935 до 1938 г. като отбранителна мярка срещу нарастващата заплаха от нацистка Германия

Зрелищният триумф на Чмбърлейн след подписване на договора се оказва мимолетен. В рамките на седмици той е нарушен. Референдум никога не се провеждани и Хитлер просто поглъща спорните територии. Някои предвиждаха тази постъпка през цялото време. Халифакс не предлага звънливо одобрение на договора, когато публично го описа като просто най-доброто „от отвратителна палитра от злини“. Чърчил прогнозира: „Това е само началото на ужаса.“

През март 1939 г. Чехословакия е погълната от Райха.