Лудия Джак, който се би във Втората световна война с лък и меч

Да нахлуеш в битката с меч, лък и колчан стрели е съвсем в реда на неща, ако се биете в 100-годишната война или пазите Средната земя от орки. Но що се отнася до Втората световна война тези бойни инструменти изглеждат глупаво на фона на модерните за това време технологии – мечът не е най-ефикасното оръжие срещу пушките и танковете. Въпреки това, за Джон Малкълм Торп Флеминг Чърчил, по прякор „Лудия Джак“, няма по-добро снаряжение от ръждивия му меч и един лък.

Лудия Джак с униформа

Джон е роден в Оксфордшир, а през 1926 завършва Кралска военна академия Сандхърст. Преди ВСВ работи като редактор във вестник, модел и се снима във филми, един от които е „The Thief of Bagdad“, където е избран заради уменията си с лъка. Същите тези умения го отвеждат в Осло, Норвегия, където стреля за Великобритания на световното първенство през 1939.

По това време, разбира се, Европа вече галопира бясно към Втората световна война. Лудия Джак е напуснал армията след 10-годишна служба, но с радост се връща, защото „държавата се съсипа, докато ме нямаше“.

До май 1940 Джак вече е заместник командир на пехота. Той винаги влиза в битка с лък и стрели, както и с верния си двуостър меч в ножница на кръста му. Въпреки че бойният му инструментариум е пагубно стар, Лудия Джак го оправдава с думите: „По мое мнение… всеки офицер, който влиза в бой без меча си, е неуместно облечен.“

Но оръжията му не са единствено за аксесоари и декорация. В битката при Дюнкерк през 1940 Лудия успява да убие немски войник с лъка си, а по-късно е забелязан кара мотор с лъка закачен отстрани и шапката на войника върху фара.

През 1941 Лудия Джак е доброволец в операция срещу немски гарнизон в Норвегия, в която води две армии. Не е ясно дали опъва тетивата в боя, но името на операцията е… Операция Стрелба с лък. Докато пътуват към град Мольой на остров Вогсьой, Джон стои на носа на лодката и свири на гайдата си „The March of the Cameron Men“. Когато пристигат, той напада преди всички със своя меч в ръка.

През 1943 Лудия е командир в Салерно, където се случва така, че войниците му се бият в ситуация, за която не са тренирали. Джон вдига меча си високо, изпреварва хората си и напада германските часови, които се оказват прекалено шашнати от този внезапно изникнал пред тях демон с острие, за да реагират адекватно. Общо той взима 42-ма затворници тази нощ, само с помощта на още един човек и вярното си оръжие. Това е в тон с философията му за борба с германците:

„Твърдя, че ако кажеш на един германец високо и ясно какво да прави, ако си с по-висок чин от него, той ще каже само „Да, сър“ и ще изпълни казаното с ентусиазъм и ефикасност, каквато и да е ситуацията.“

След това Джон е изпратен да се бие в Югославия. През май 1944 се оформя мащабна операция, която включва атака по позиции на три отделни хълма. Лудия повежда войниците по единия от хълмовече, но едва 6 успяват да стигнат до върха. Там той се озовава на открито пред врага без никаква възможност за прикритие. Така че прави каквото би направил всеки войник – надува гайдата си! Песента този път е „Will Ye No Come Back Again“ и той я свири, докато една граната не го изпраща в безсъзнание и е заловен.

Джон е изпратен в концлагер, но преди това е щателно разпитван. Германците мислят, че е роднина на Уинстън Чърчил. което обаче не е вярно. Все пак той е считан за важен затворник заради високия си ранг.

Както може би предполагат, дивак като Джон не може да бъде държан в затвор задълго. През септември се опитва успешно да избяга заедно със свой приятел, но и двамата са заловени малко по-късно и изпратени в лагер в Австрия.

През април 1945 осветителната система в този австралийски лагер се поврежда. Чърчил се възползва и бяга за втори път. Осем дни и 150 мили по-късно той най-накрая среща няколко бронирани МПС на американската армия в Италия. Успява да ги убеди, че е британски полковник въпреки окаяния си вид и така най-накрая попадва в безопасност.

Безопасността обаче не е нещо, което Лудия Джак цени особено много. Разочарован е, че войната вече позатихва, а той изпуска около година от нея. Вместо да се прибере вкъщи, записва се за Бирма, където войната с Япония все още е в пълен ход. Докато отиде там обаче, бомбите над Нагазаки и Хирошима вече са пуснати, което означава, че на практика и там войната също приключва.

Раздразненият Джон казва: „Ако не бяха проклетите янки, щяхме да продължим с войната още 10 години!“

Краят й обаче не означава и край на приключенията на Чърчил. Той тренира за парашутист и когато получава квалификацията си, отива в Палестина като заместник главен командир на 1-ви Батальон. След това става инструктор по въздушен и наземен бой в Австралия, където се влюбва в сърфирането. В крайна сметка се пенсионира през 1959 и почива през 1996 в Съри.