Коя е най-драматичната година в историята – мнението на няколко историци

Джоан Флетчър
30 г. пр. н. е.

Най-драматичната година със сигурност може да е 30 г. пр. н. е., когато със смъртта на Клеопатра VII не само приключват три хилядолетия династическа история в Египет, но се оформя и бъдещето на западния свят.

След като се сблъскват през предходната година с техния съперник Октавиан в донякъде неубедителната морска битка при Актиум край гръцкото крайбрежие, Клеопатра и съпругът й Марк Антоний са победени едва когато сухопътните им сили бягат и флотът на Червено море е унищожен от арабски пирати. И Октавиан не успява да се възползва от предимството, което печели при Актиум, тъй като войските му се разбунтуват, изисквайки заплащане, което той няма как да им осигури. Междувременно Клеопатра все още управлява огромна съкровищница.

Към 30 г. пр. н. е., след като складира половината от това богатство в гробницата си в Александрия, Клеопатра дава останалото на сина си Цезарион. Когато силите на Октавиан приближават, тя изпраща Цезарион на сигурно място, но той и нейните поддръжници са издирени и екзекутирани, а дезертирането на останалите им войски не оставя на двойката голям избо и тя се самоубива.

Египет е официално анексиран от Рим на 31 август 30 г. пр. н. е. и след смъртта на най-големите съперници на Октавиан, той е единствен господар на римския свят и вземайки титлата Август, става първият император. Финансиран от легендарното богатство на Египет, той най-накрая е свободен да действа, формирайки западния свят в продължение на векове – от последвалото нашествие на Рим във Великобритания до приемането на християнството, всичко това става възможно благодарение на драматичните събития от 30 г. пр. н. е.

Джеръми Блек
1918 г.

Годините, които бележат края на голяма война, обикновено носят и значителни събития, но 1918 г. е особено травмираща и настъпилите промени имат последствия и до днес. Падането на Австрийската, Германската и Турската империя и избухването на гражданска война в Русия създават дългосрочна нестабилност на Балканите и в Близкия изток. Студената война всъщност започва през 1918 г. – но като гореща война. Тази жестока революция определи модела за много други.

Междувременно Първата световна война е белязана от поредица драматични сътресения, когато отделните сили са изхвърляни от конфликта. Русия е неочаквано отстранена от битката с Договора от Брест-Литовск, който позволява на Германия да прехвърли силите си на запад, докато американците подкрепят Великобритания и Франция на западния фронт. Това не прилича на краищата на други големи войни – например, събитията от 1814–15 или 1944–45. Приливът наистина се втурва в едната посока и след това отново се върна само след няколко месеца.

В началото на 1918 г. германците удрят силно с пролетните офанзиви и съюзниците се размотават, губейки територия, която по-рано е струвала пленяването на много мъже. Правителствата гледат нервно. В крайна сметка съюзниците спират и след това преборват германците. Военна машина, която донася многократни победи в последователни войни през 1864–1971 и 1914–18, е всеобхватно победена и германската имперска власт се срива заедно с тази на своите съюзници. Модерната епоха е въведена драматично.

Фелипе Фернандес-Арместо
1492 г.

Според зависи какво се има предвид под „драматично“: световно-застрашаващите конфронтации наистина започват едва през 1945 г. Ако се има предвид „най-важната“, годината на създаването на космоса е с предимство. Но една година, повече от която и да било друга, променя начина, по който върви историята – 1492 г.

Преди това различни култури и екосистеми разделяха света. Това разделение започва преди около 150 милиона години, с разделянето на Пангея – мегаконтинентът, съставен от всички сегашни континенти. Тогава формите на живот се разделят, дори по-зрелищно, отколкото културите на разделените общности, които, когато възстановяват контакт, вече се различават толкова много, че трудно се разпознават като принадлежащи към един и същи вид.

С необичайна внезапност, през 1492 г., моделът на разминаване завършва. Светът е на ръба на екологична революция и оттогава насам екологичният обмен унищожава най-забележимите различия от предишните 150 милиона години.

Старият и Новият свят възобновяват контакти, конфликти, зарази и култури. Истинска „световна система“ – в която събитията навсякъде резонират заедно – става възможна, с идеи и обмен, пресичащи океаните. Европейският империализъм започва да издълбава света, присвоявайки Америка, умножавайки западните ресурси, правейки възможно затъмнението на дълго-хегемонистичните империи и икономики в Азия. Никоя друга година не довежда до толкова интензивни и толкова трансформиращи промени.

Джордж Гудуин
1956 г.

1956 г. бележи ново начало. Това е време, когато строгите икономии и културното уважение са заменени от триумфа на масовата потребителска култура в американски стил. Сега Америка е на върха на света – извод, брутално извлечен, след като президентът Айзенхауер принуждава Великобритания и Франция да спрат суецката инвазия.

Суецкият провал е момент от изключителна важност за Великобритания, като поражда периодични промени в национална посока. Франция, за разлика от това, вече започва процес на европейска консолидация: преговорите за създаване на Европейската общност от Римския договор от 1957 г. са ефективно решени през 1956 г.

На изток съветската хватка върху европейските завоевания за първи път сериозно се разклаща – когато насилствено потуши унгарското въстание.

В САЩ решението на върховния съд срещу сегрегацията в автобусите е първата голяма победа на Мартин Лутър Кинг. И преизбирането на консервативния Айзенхауер не можа да спре появата на свободните, непокорни тийнейджъри с плакат на Джеймс Дийн на стената и Елвис в джубокса – феномен, който отеква и във Великобритания.

Англо-американският фокус върху индивидуалното изразяване и освобождение, който ще доминира през следващите десетилетия, е подчертан от движението на Ядосаните, млади мъже начело с Джон Озбърн и воя на Алън Гинсбърг. Така 1956 г. става преломна година.

Николас Винсент
1260 г.

Битката при Айн Джалут, водена северно от Йерусалим на 3 септември 1260 г., бележи повратна точка в световната история, много по-значима от малката местна неприятности в Хейстингс 200 години преди това.

От появата на Чингис хан като владетел след 1206 г., монголите правят набези на изток и запад, от Китай до Полша. През 1258 г. те нападат великия град Багдад, слагайки край на 500-годишния абасидски халифат.

През 1260 г. те нанасят подобни разрушения на халифата, създаден от Саладин и неговите наследници в Дамаск.

Изглежда им предопределено сега да завладеят целия средиземноморски свят, създавайки евразийска империя, непозната от времето на гърците и римляните.

Вместо това при Айн Джалут монголите са победени от владетелите на Кайро. Срещу тази възродила се сила на Египет малкото места с християнско управление в Близкия изток нямат голям шанс за оцеляване. В рамките на 30 години онова, което остава от кръстоносните държави, е пометено.

От Айн Джалут произтичат и други последствия. Монголската империя изпада в гражданска война и никога повече няма да представлява сериозна заплаха за европейската стабилност. Районите на юг и изток от Средиземноморието се развиват като ислямски анклав, който говори на арабски и е в съперничество с християнските региони на север и запад. Бившата Римска империя е окончателно разсечена на две. Християнските мечти за владения сега се пренасочват към балтийския и атлантическия свят, в крайна сметка пренасяйки християнската реторика на кръстоносците към новооткритите земи на Африка и Америка.