Кира Петровская – жената, която преживява обсадата на Ленинград и успя да зърне американската мечта
Втората Световна война е време, в което се раждат много герои. Обикновените хора имат възможност да докажат, че няма по-свещена битка от тази за защита на отечеството и точно по тази причина ще ви запознаем с Кира Петровская. Това е една от многото жени, участвали във Втората Световна война в битката срещу нацистката окупация. Кира се ражда през 1918 г. в Крим, нейният баща е бивш летец на кралските военновъздушни сили и получава орден „Свети Георги“ за заслуги.
Остава лоялен на „белите“ и след гражданската война е разстрелян от болшевките. Успява да види поне за малко дъщеря си, която в този момент е едва на седем месеца. Нейната майка никога не се жени втори път и след войната се местят в Ленинград при баба ѝ. В нейният род не остава нито един мъж, защото революцията успява да заличи всички.
Дори и в тези не толкова благоприятни моменти след революцията, когато семейството живее в пълна бедност, Кира демонстрира редица таланти. Учи музика в градската музикална академия и дори успява да свири в операта Киров, както и в балетния театър. Както много други нейни съученички, Кира получава задължителната военна подготовка в стрелковото училище Ворошилов. Ако историята беше малко по-различна, най-вероятно младата дама никога повече нямаше да се докосне до оръжие, но плановете на великите сили са различни.
Когато Нацистка Германия преминава границите, тя е още ученик. Нуждата от военен персонал я посреща с повикване в армията и там получава правото да използва снайперска пушка, както и да стреля по всеки германец, който може да види в мерника си. В първите няколко седмици от войната е много трудно на младата дама да натиска спусака. Единственото ѝ облекчение било, че евентуално и баща ѝ ще извърши същите подвизи. Всеки път, когато се налагало да убива, Кира си спомняла, че прави всичко това в защита на майка си и баба си, защото няма друг, за когото да води тази война. За съжаление, по време на обсадата на Ленинград, единствените ѝ живи и останали роднини успяват да потънат в разрухата и отломките на града. Гладът успява да победи много повече хора, отколкото немското оръжие. По време на така наречената зимна война, повече от 1 милион души умират, а самата блокада започва от 1941 г. и продължава до 1944 г.
Ето защо и според мнозина това е една от най-дългите и мъчителни обсади в историята на войната. И до днес има историци, които наричат тази военна маневра – геноцид. По време на тези сражения, Кира е ранена два пъти. Още след първото ѝ изваждане от армията, тя настоява да се върне и да изпълни дълга си. Обещавайки, че ще оцелее и може да държи пушка, дамата получава втори шанс, но след него военните са категорични, че няма какво повече да изискват. Състоянието ѝ не позволява да се върне отново на фронта. Вместо да се откаже, Петровская успява да си намери работа като полева сестра в една от многото болници, които отваряли врати за ранените. По време на тази окупация, бившата снайперистка успява да спаси бездомно сираче, което по-късно ще намери място в една от книгите ѝ. Няма официални данни за повалените войници от нейния мерник. Самата тя никога не споделя и не смята това за геройство. По-голямата ѝ победа е полевата болница.
Към края на войната получава три ордена, включително и „Червена звезда“. Още преди края на войната, ветеранката напуска Ленинград, заминава за Москва и се включва в Московския сатиричен театър. Освен добър стрелец и талантлив артист, Кира може да се похвали и като човек с добри познания в няколко езика, често получава достъп до светски събития, където трябва да демонстрира качестватата на младата руска интелигенция. На едно такова събитие се запознава със своя бъдещ американски съпруг – Шрик. Въпреки опитите да бъде задържана в СССР, дамата сключва брак през февруари 1946 г. и тяхната сватба е една от първите между чужденец и рускиня на родна земя. Актрисата имала достатъчно добри познати във всички кръгове на дипломатическия елит и по тази причина получава благословията да напусне страната.
Обещанията за американската мечта не достигат до нея. Опитите ѝ да достигне до всякакъв кастинг се провалят, предимно заради руския ѝ акцент. Съпругът ѝ купува ферма в Пенсилвания и заживяват там, макар и никой от тях да не знае как се обработва земя. Така или иначе скоро започва да пее и получава нови шансове за изява в местната телевизия. След като се развежда след 9 години брак, успява да достигне до шоуто на Граучо Маркс – You Bet Your Life.
Животът и се завърта в нова светлина и се отдава на писане на книги. Публикува около 16 книги и една от тях е историята за блокадата на Ленинград. Умира през 2018 година на 99-годишна възраст. За нея може да се каже, че е успяла да види бързите промени на два свята, при това от студената война до времето за затопляне на отношенията.
Заглавна снимка: By Kyra Petrovskaya Wayne – http://www.kyrapetrovskayawayne.com, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5060774
