shareit

Къщата на Павлов като последна линия на защита

| от |

Бившият Сталинград и днешен Волгоград е известен със своите свирепи сражения. Още в самото начало, Хитлер е знаел, че това е особена цел за армията и изходът на ВСВ. Почти цялото военно производство било именно в този град. От Сталинград излизало оръжието, което трябвало да спре атаките на нацистите. С напредъка на времето, повечето танкова напускали руските заводите дори без боя. Освен спиране на руската военна индустрия, Хитлер искал да пореже егото на Сталин, завземайки лично града, кръстен на самия него.

Съответно, бойното поле станало толкова мащабно, че за кратко време, германците притежавали близо 90% от града. Сталин не позволявал на никого да напуска, с идеята, че когато цивилните са там, военните ще се сражават по-добре и ще имат моралния дълг да останат. Политическият идеализъм вече бил изгубен, тук червената армия се сражава за оцеляването на родината си и за съхраняване на местното население. Гладът, мизерията и водената партизанска война са епични за историята, а в стратегически план, битката е решаваща. Победата на Сталинград автоматично спира и пускането на провизии по Волга, наречена по-късно „реката на живота“. Единствената територия, която останала заета от червената армия е фабриката за трактори. В предните линиии имало още една позиция, която успявала да се държи, макар и толкова далече от бойните другари. Става въпрос на така наречената къща на Павлов.

Pavlov's_House

Снимка: By Unknown – Russian State Military Archive, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5458894

В късния следобед на 28-и септември 1942-а година, Павлов тича през отвореното поле, водейки своя отряд към изоставена жилищна кооперация. Лют картечен огън поваля бойците по пътя и когато се озовава на входната врата, офицер Яков Павлов осъзнава, че с него има само още двама войника, останалите 28 са ранени или вече убити. Загубата на войниците все пак не го разочарова, той официално е взел една от най-добрите позиции в целия град. Павлов бързо нарежда претърсване на сградата и оказване на първа помощ на пострадалите.

Оцелелите войници, заедно с помощта на жителите в сградата, започват да подготвят барикада, с която да се предпазят от следващите атаки. Заповедите пристигат малко по-късно и гласят „Никакво отстъпление, пазете позицията, не позволявайте на немски сили да минат отвъд реката!“. След като цяла вечер 3-ма души с помощта на хората в сградата, успяват да удържат позициите, на следващата сутрин са посрещнати с възнаграждение – 25 нови войника, готови да умрат в битка. Павлов нарежда изграждането на допълнителни защити и къщата е обиколена с бодлива тел, поставени са мини, а всеки прозорец е затворен с чували с пясък.

277813_484583621570556_690509745_o

До сградата на Павлов се намира и мелница, която продължава да е част от панорамния музей „Битката за Сталинград“. Самата къща на Павлов се намира на улица Съветска 39.

Снимка: Лальо Ковачев

До всеки прозорец седят муниции и оръжие. Войниците пробили дупки само за дулата на картечниците. Изкъртват вътрешните стени и пода, за да може оръжието да се подава лесно от етаж на етаж. Онези, които не стрелят, копаят подземен тунел чак до Волга, където да набавят нови муниции и оръжие. Комуникационният канал вече можел да доставя и храна, а това било напълно достатъчно за всеки войник, готов да се закопае. Със завършването на защитата, сградата на Павлов била свирепа крепост.

616450_484583448237240_1885834094_o

Снимка: Лальо Ковачев

С картечници в 3 от четирите ъгъла, достатъчно патрони, пушки и разбира се – гранати, войниците били готови да отбиват всяка атака. Ремонтни дейности се правили през деня, а през нощта от къщата войниците не спирали да се пускат трасиращи изстрели. На цялата панорама на града, човек можел да види, че тази къща свети като фар, а куршуми летят от всички прозорци и процепи във всички посоки. Германците приели предизвикателството и всеки ден изпращали нови и нови хора, но въпреки това, зад удобството на големите стени, руските картечници не спирали да повалят врага. Ако и това не стигало, от време на време, Павлов излизал на покрива с бинокъл, за да дава координати на руската артилерия.

Дъжд от снаряди падал по маркираните цели. Когато времето било лошо, руснаците отбивали атаките с дъжд от гранати. На долните етажи, където битката се водила буквално стая за стая, руснаците изпитвали особени затрудения – труповете били твърде много, а изхвърлените често се бъркали за живи и получавали по още някой друг куршум. В един момент, германските офицери вече се изморили от Павлов и изпратили цяла Панцер дивизия да разчисти проклетата сграда. Оръдието на танка буквално надникнало в сградата, пуснало един бърз снаряд, а картечарите очаквали всеки момент да избият останалите, които ще решат да бягат.

Dom_Pavlova_Volgograd

Къщата на Павлов днес.

Снимка: By Andrey Volykhov – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1108846

Обикновено, мнозина биха вдигнали бялото знаме, но Павлов имал план от самото начало, той накарал всички оцелели да слязат в мазето, а от там решил да стреля по пода на танка, значително по-тънък от предната броня. Легендарното противотанково оръжие Симонова било известно с това, че не е особено ефикасно срещу немските танковете. Павлов знаел този недостатък, но пък знаел, че и немските танкове не са толкова корави във всичките си части. Снарядите успели да пробият бронята и съответно да стигнат до екипажа на танка. Оръдието не можело да бъде свалено по-ниско, за да отвърне на удара. Гледката не била особено приятна и никой от другите танкисти не посмял да жертва машината си и екипажа толкова близо до сградата.

И така битката продължава цели 2 месеца. Войниците вътре са представители от всяка етническа раса на Съветския съюз: руснаци, казаци, узбекистанци, таджикистанци, украинци, евреи, грузинци и монголци, всички с една единствена цел, да задържат проклетата сграда до пристигането на подкрепления. За 2 месеца нямало нито един момент, в който оръжие да не спре да стреля. Понякога германците стреляли с артилерия, за да бъдат сигурни, че никой в тази сграда не може да почива. Войниците на Павлов открили и един фонограф (дядото на грамофона) с една единствена плоча. За два месеца, всеки наизустил нотите и дори сънувал песнит. Към края на битката, труповете трябвало да бъдат изнесени или да се разчистват постоянно. Натрупването им не позволявало да се виждат нападателите и линията на фронта.

Yakov_Fedotovich_Pavlov

Яков Павлов
Снимка: Автор: Soviet military photographer – http://www.warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=2060, Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2829107

Павлов премества противотанковата пушка на покрива и продължава да тества слабите места на немските танкове, в този случай започва да стреля по покривите на оръдейните куполи и се оказва, че там също има значително по-слаба броня. Битката се води 59 дена. Точно толкова били достатъчни, за да пристигнат свежите сили от Сибир, които да започнат да отблъскват врага. В записките на немския командир Фридрих фон Паулус, къщата на Павлов била маркирана с думите „Крепост“. Яков Павлов преживява войната и живее до 1981-а година. Сградата продължава да е паметник в днешен Волгоград. Променена е, но пък историята ѝ не се забравя. Любопитен факт е, че една къща успява да издържи повече от цяла Франция и за разлика от френската армия, руснаците не се огънали под тежкия натиск.

 
 
Коментарите са изключени за Къщата на Павлов като последна линия на защита

Повече информация Виж всички