Какво точно се определя като военно престъпление и кой може да търси отговорност

В следващите месеци е сигурно, че човечеството ще се запознае и ще разгледа всички видове военни престъпления, които могат да се случат на един фронт. Странно е как можем да говорим за война и закони, при това с престъпления, но една армия не е просто орда от убийци, които стрелят безразборно – войната има своя етика, закони и права. Тя се води по определени методи и обикновено не трябва да въвлича цивилни лица, не е позволено те да се използват за манипулация, щит или начин за спечелване на дадено сражение. Практиката показва, че наистина армията се опитва да открие всички налични възможности за победа, като понякога е готова да наруши всички посочени права, но да се завърне с победата.

Нещо още по-важно в този случай е, че когато войната приключи, независими институции са натоварени със задачата да изследват една битка и да потвърдят дали са извършени такива престъпления или не. До този момент най-често се изпращат швейцарски учени, запазвайки един от най-дългия военен неутралитет, могат спокойно да докажат или поне да проверят едно обвинение. В историята можем да открием редица военни престъпления, а съдейки по развитието и най-често елементарната човешка природа, няма как да не открием и още един факт – готови сме да забравим човешката еволюция, цената на войната и с това да се подчиним на всички бесове, използвайки оправданието, че каузата е правилна.

В историята ще открием достатъчно случаи, които могат да докажат, че цивилизацията изобщо не работи. Ранно военно престъпление, за първи път се появява някъде през 1474 г. с г-н Питър фон Хагенбач. Той успява да се изправи пред трибунала на Свещената Римска империя. Неговото обвинение е, че не е успял да проконтролира своите войници като рицар, макар и същият да е наказал мнозина и също така да е убил още няколко други, все пак обаче е осъден на смърт. Първите появи на интелект сред човечеството, особено след като става ясно, че не е разумно да има само сеч и убийства, без никакъв контрол, започват да се проявяват при конвенциите в Хага от 1899 до 1907.

Там за първи път се поставят и основните правила на войната, в които все пак се посочва и някакво отношение и вяра към хората. Първата конвенция посочва, че трябва да има отношение и право на помощ при хора, които са болни и ранени на бойното поле. На следващата конвенция се приема същия закон за моряците, а третата е насочена изцяло към отношението към военнопленници. Четвъртата конвенция посочва и очертава отношенията към цивилни, изискваща защитата им по време на война. Добавени са и три протакала, които посочват допълнителни подробности около протекция на жертвите в международни въоръжени конфликти, протекция на жертви при локални въоръжени конфликти и приемане на емблемите и нашивките между военни и цивилни кадри. Веднъж след като са поставени първите правила, човечеството ще продължи да търси вратички.

Не случайно и Първата Световна война официално ще забрани употребата на отровни газове и друго химическо оръжие, което не дава никакъв шанс за отбрана. Втората Световна война идва със своя военен трибунал в Нюрмберг, където се съмняваме, че човек има нужда дори да си представи какви са били основните теми на разговор. По същото време се извършва и още един военен трибунал – този в Токио. Нека не забравяме, че по време на Втората Световна война, Япония е страната, която демонстрира нечувани изтезания над мъже, жени и деца. Провеждани са човешки експерименти, използвано е химическо оръжие, самата японска армия е разполагала с цял керван от жени, които изпълняват функцията на развлечение.

През 2002 г. Хага официално посочва основните и най-чести практики, които попадат в категорията на военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Военният съд официално смята, че следните престъпления се смятат за военни:

1. Осъзнато извършване на убийство, причиняване на болка, водеща до тежко нараняване върху човешко тяло или генерално – здравето на противника.

2. Мъчения и нехуманно отношение.

3. Незаконно унищожаване на собственост и оскверняването ѝ.

4. Принуждаването на военнопленник да изпълнява същите функции във вражеската империя.

5. Лишаването на военнопленник от правото на честен съд.

6. Незаконно депортиране или продаване на друга армия.

7. Взимането на заложници.

8. Директна атака на цивилни.

9. Директна атака върху хуманитарни работници и миротворци на ОН.

10. Убиването на предали се войници.

11. Злоупотреба с флага за предаване или примирие.

12. Настаняване в окупирана територия.

13. Депортиране и прогонване на обитателите на окупирана територия.

14. Използването на отрова като оръжие.

15. Използването на цивилни за щит.

16. Използването на деца войници.

17. Стрелбата по военни лекари и хирурзи, носещи своите отличителни знаци.

За локалните въоръжени конфликти също се посочва:

1. Убийство, жестокост и деградиращо отношение и мъчения.

2. Директна атака срещу цивилни, хуманитарни работници и миротворци на ОН.

За международни конфликти:

1. Взимането на заложници.

2. Извършването на екзекуция.

3. Разграбване.

4. Изнасилване, сексуално робство, принудителна проституция и принудително забременяване.

И точно тук можем да открием, че съдът може и налага санкции, но само, когато едно от посочените престъпления е част от план и е заложено за изпълнение от генерали и други военни лидери. През последните години ще открием, че има достатъчно осъдени лица, които по един или друг начин са успели да спечелят вниманието на Хага. Не трябва да забравяме, че България също присъства по няколко повода като засегната от военни престъпления. За целта можем да си спомним клането в Батак, извършено от Османската империя през 1876 г. Броят на жертвите е спекулация като тук говорим за между 1200 и 7000.

През следващите две години Османската империя ще продължи да се проявява, избивайки цивилни – опожаряването на Стара Загора и избиването на повече от 18 000 български граждани. Освен това в града има изнасилвания, гавра и избивания от османски войници. През 1878 г. български и руски войници извършват също престъпления, след като убиват повече от 2000 души около Харманли. Британците имат своите петна по короната, след като повеждат Втората Бурска война и създават концентрационни лагери, обричайки повече от 26 000 жени и деца на смърт.

Нека не забравяме, че по време на Първата Световна война, напрежението достига до такава величина, че имаме престъпления като „Изнасилването на Белгия“ – за прогонването на партизани от различни територии, немските войници през 1914 г. използват най-различни методи, включително убийства и изнасилвания и други. Австро-унгарците не пропускат да екзекутират заловени сърби, като и до днес носят кръста за убийството на повече от 850 хиляди души – около 1/4 от популацията им преди войната. По същото време Турция извършва така наречения арменски геноцид, след като преди това – около 20 години по-рано, са избити повече от 250 хиляди арменци и още около 50 хиляди деца остават сираци.

В края на Първата Световна война, турците ще се постараят да унищожат около 1.5 милиона души. И до днес отказват да го признаят и не приемат деянието си за извършено военно престъпление, както и такова срещу човечеството. Турците са отговорни за азарския геноцид и гръцкия геноцид, които също имат своя импакт върху броя жертви през Първата Световна война. Макар и Руската федерация успешно да крие извършения геноцид в Уркут, оцелелите започват да говорят и най-накрая през 2016 г. става ясно, че Кюргизстан са избити повече от 500 000 централноазиатски турци. Не трябва да се изненадваме, че почти всяка една война може да говори за престъпления. Корейската война е точно такъв пример, особено след като открием, че няма страна, която да не ги извършва.

Войниците на Северна Корея не само убиват, но и не се интересуват точно по кого стрелят. Междувременно и до днес се смята, че САЩ използват биологично оръжие срещу тях и дълго време след излизането от войната, Северна Корея иска разследване и е готова да докаже точно това. Същото важи за Камбоджа, Виетнам, Алжир и още много други. Единственото, което остава и е разумно да попитаме в точно такива моменти е: ако има закони и санкции, каквито бяха насочени дори към Слободан Милошевич като един от извършилите геноцид по време на Косовската война, защо продължават да се случват? Историята не може да ни подскаже, но усещането, че скоро отново Хага ще търси и доказва вината на различни враждуващи армии и фракции, не може да се заличи толкова лесно.