Какво става в Битката при Термопилите

През 480 г. пр. н. е. кралят на Персия нахлува в Гърция. Като владетел на голяма империя, Ксеркс води със себе си най-голямата армия, която Гърция някога е виждала, и в продължение на четири месеца преминава на юг през страната, без да никой да успее да й се противопостави. Град след град се предава.

Но кампанията на Ксеркс спира, когато армията му достигна прохода Термопили в централна Гърция, където намира гръцка армия в очакване, водена от спартанския цар Леонид I.

Леонид I

Когато се приближаваме към Термопилите (на около 200 километра от съвременна Атина) от север, планините се извисяват пред нас като стена. По време на инвазията гледката е още по-плашеща. Заради промените в морското равнище в наши дни хълмовете в Термопилите сега заобикалят алувиална равнина. Но през 480 г. пр. н. е. морето се простира до основата на тези хълмове и проходът е тесен: най-много пет метра ширина във всеки край и не повече от 15 метра дори в средата.

Гръцките сили са малко, не повече от 7000, с 300 спартанци в основата си. Но са заклещени като тапа в бутилка. За да напредне на юг, Ксеркс трябва да превземе прохода – и времето не е на негова страна. Късно лято е и той трябва да приключи с цялото нашествие, колкото е възможно по-рано, преди зимата. Армията му е огромна: древните източници говорят за милиони, въпреки че съвременните историци смятат, че са по-скоро около 200 000. Но дори 50 000 са много според древните стандарти. Ксеркс знае, че ако се забави, ще се сблъска с проблеми с доставките на провизии. Трябва да храни и напоява не само воините, но и множество последователи на лагера, конници и впрегатни животни – плюс огромна и пищна царска свита. И така, той е под натиск.

Гърците са силно превъзхождани числено. Но ограниченото пространство означава, че персите не могат да използват огромния си брой, за да ги натиснат. И не могат да използват тактиките, които ги бяха превърнали в господари на света от Егейско до Инд: разбиване на врага със залп след залп от стрели от разстояние, преди да го ударят в близък бой. Вместо това силите на Ксеркс трябва да прибегнат директно към брутален сблъсък на пехотни линии отблизо: гръцкият маниер на бой. Още по-лошо е, че огромният брой на персийските сили действа срещу тях, тъй като в това ограничено пространство те са в постоянен риск да бъдат смазани от собствените си колеги.

В продължение на два дни Ксеркс хвърля дивизия след дивизия в прохода. Всички се връщат пребити – дори неговият елитен корпус от 10 000 „Безсмъртни“. Но през хълмовете има пътеки и една от тях по-специално води по планината с изглед към прохода до точка зад гръцките линии. Предупреден за пътеката от местен грък, привечер на втория ден Ксеркс изпраща своите Безсмъртни да се подготвят да излъжат гърците сутринта на третия ден.

Ксеркс I

Когато Леонид научава за обкръжението рано на третия ден, той свиква събрание. Те все още имат време да се оттеглят, но Леонид и онова, което остана от неговите 300 спартанци, настоява да останат. А също и контингентът от 700 от древногръцкия град Теспия. Тъй като техният град в близкия регион Беотия е по пътя на персийците, те имат основателна причина да дойдат да се бият. Четиристотин тиванци също остават (но накрая дезертират).

Останалата част от гръцката сила решава да напусне. Историкът Херодот ни казва, че Леонид отпраща съюзниците, за да не ги убият и да спечелят безсмъртна слава. Въпреки че никой мотив не може да бъде отхвърлен, вероятно основната причина е стратегическа. Персите (за разлика от гърците) разполагат с конница, която може да изпревари и унищожи отстъпващите сили. За да спечели време за отстъпващите войски, Леонид се нуждае от някой, който да пази гърба им – и да умре, ако е необходимо.

Ариергардите успяват да задържат врага, въпреки че губят командира си Леонид в жестоките, продължителни боеве. Но след това Безсмъртните пристигат и гърците трябва да се оттеглят на нисък хълм. Тежкият ръкопашен бой чупи копията и мечовете им, но те продължават да се бият с ками, ръце и зъби. Персите обаче се уморяват от ненужните загуби и ги свалят със залпове от стрели. Върховете на стрели с анатолийски дизайн са открити в голям брой на хълма от съвременните археолози.

Термопилите са поражение за гърците. Ариергардът е унищожен и персите след това окупират Централна Гърция. Но Термопилите доказват, че персийската военна машина може да бъде спряна. Тези битки също така тестват гръцката стратегия за ползване на ограничено пространство за неутрализиране на персийския брой – стратегия, която по-късно се оказва унищожително ефективна, когато гърците смазват персийския флот в тесния пролив Саламин само около месец по-късно.

Откъде идва митът за 300-те спартанци?
Спечелена или загубена, битката постига митичен статут почти веднага, като отстъплението на британците в Дюнкерк през 1940 г. или клането в Аламо в Тексас през 1836 г. 300-те спартанци съставят нищожните защитни сили и затова стават нарицателно за битката.

Битката също така полира и без това страховитата репутация на Спарта като непобедими войни. През 5 век пр. н. е. Херодот разказва как Ксеркс (преди Термопилите) попитал спартанския цар в изгнание Дамарат как свободните гърци могат да се изправят срещу него, без да бъдат принудени да се бият жестоко. Дамарат отговаря, че спартанците, макар и свободни, имат господар, от когото се страхуват повече от персите: техният цар и законът, който им казва да не се оттеглят, а да стоят и да умрат. Това не е непременно вярно – спартанците знаят как да отстъпват. Но именно Термопилите създават мита, че те винаги или печелят, или умират.