Какво се случва с обикновения човек в началото на нацизма
Най-напред Хитлер има за цел да се възпитат деца, които са физически здрави – ако те са арийци, ако са „чисти“ германци, но не и ако са от смесен произход, със славянска кръв или най-вече с еврейска. По времето на Втората световна война нееврейските, неславянските, не родените в чужбина германски деца са задължени да се запишат в Хитлеровата младеж или Лигата на германските момичета, които по същество са насочени към подготовката за война.
От много ранна възраст те трябва да носят униформи. Всеки ден на училище започва с пеене на нацистки химни и поздрав към нацисткото знаме. Те трябва да ходят на много лагери и експедиции, които включват и военни учения. И момичетата, и момчетата са индоктринирани – не само от тези организации, но и в училищата. Учебниците са пренаписани, за да станат инструмент на нацистката идеология.
И някои деца се радват на всичко това – доста е приятно през уикенда да излезеш в провинцията, да отидеш на къмпинг, да пееш патриотични песни и т.н. Но идеята, че младежките организации ще се ръководят от самите млади хора, никога не е наистина осъществена. По-възрастните нацисти са натоварени с тях и са доста авторитарни и често доста брутални.
В Германия по това време има около 500 чернокожи или афро-германци от смесена раса. Още във Ваймарската република обаче те са обект на масивна ултранационалистическа пропаганда.
През 1923 г., когато Германия просрочва плащанията на репарациите, французите окупират Рур (силно индустриализираната зона в Западна Германия). Те изпращат войски да вземат въглища, желязна руда и други суровини като заместител на репарациите. И тези войски включват чернокожи войници от сенегалската колония и от други части на френска Африка. Това поражда масови расистки протести от крайната десница, включително от нацистите.
Когато през 1933 г. се появява нацисткият режим, започва да се твърди, че тези около 500 чернокожи и смесени души са „копелета от Рейнланд“; с други думи, те са определени за потомство на изнасилвания, извършени над германски жени от сенегалските/камерунските войници. Резултатът е, че чернокожите и смесените германци са насилствено стерилизирани от нацистите.
Твърденията за изнасилвания, разбира се, са пропагандна лъжа. Повечето от тях са деца на редовни съюзи в германските колонии преди 1918 г. Германците имат своя колониална империя, която включва Камерун, който след това е предаден на французите и британците в края на войната. Това са деца предимно на бели немски заселници и чернокожи африкански жени. Броят на изнасилванията в Рейнланд по време на окупацията през 1923 г. е изключително малък.
Евреите първоначално са уволнени от работата си. През 1933 г. президентът Хинденбург първоначално настоява, че еврейските ветерани от войната – от които има много, които са се борили за Германия през Първата световна война – трябва да бъдат защитени. Но в крайна сметка те също са уволнени от работата си. Те стават обект на нацистки теории на конспирацията. Възприемани са като нелоялни, склонни да заговорничат срещу Германия и съответно са лишени от гражданство и уволнени.
До 1939 г. и избухването на войната те вече не са в състояние да си изкарват прехраната. Лишени са от собствеността си чрез така наречената „арианизация“ – чрез която банките, магазините и предприятията им са принудително прехвърлени – или с обезщетение, или дори без такова – на нееврейски германци. Не им е позволено да ходят на немски училища. Възможностите за емиграция са ограничени, защото нацистите конфискуват активите им. Половината от тях успяват да излязат в други страни до 1939 г, но това са предимно по-млади хора на средна възраст.
Разбира се, става значително по-трудно през самата война и към 1941 г. евреите са изгонени от домовете си, принудени да живеят в пренаселени помещения с други евреи, а след това са депортирани в Аушвиц и други лагери на смъртта и унищожени.
Антисемитизмът не е същият като другите аспекти на нацисткия расизъм, в смисъл, че нацистите смятат евреите за огромна глобална заплаха и вярват, че всички евреи навсякъде – независимо какво са направили или кои са – ще се опитат и унищожат Германия. Това е пълна параноична фантазия без никаква основа в реалността. Но е и това, което движи нацистката кампания за изтребление.
Що се отнася до обикновените германци – те и се страхуват от нацистите, и просто са съгласни с тях – зависи за кого става въпрос. Нацистите наблюдават много внимателно бивши активисти на социалистите и комунистите. Имат така наречените блокови надзиратели, а в районите на работническата класа с висока степен на подкрепа за комунистите и социалистите, нацистите вкарват членове на нацистката партия от средната класа, които не обичат социалистите, за да се уверят, че ако има някакво съпротивително движение – тайни срещи по апартаменти и така нататък – те ще бъдат открити и наказани. Има много страх и за обикновения човек.
Но в същото време нацистите се радват и на големи симпатии. Повечето хора искат спокоен живот, искат да продължат работата си, да отгледат семействата си. Към 1939 г. има някакво негласно споразумение, че хората няма да възразят срещу нацистите или да им се противопоставят (с изключение на някои много малки групи за съпротива) и на свой ред нацистите също няма да отправят твърде много изисквания към тях. Това споразумение се променя по време на войната, защото една от основните цели на нацизма е да накара германците да обичат войната, а голямата част от германците не я обичат.
