Как щеше да продължи Втората Световна война без атомна бомба

На 6 август 1945 г. военно въздушните сили на САЩ детонират уранова атомна бомба с името „Little Boy“ над Хирошима. Три дена по-късно е детонирана и плутониевата атомна бомба с името „Fat Man“ над Нагазаки. Дадените жертви според стастистиката са около 200 000 цивилни и военни и в двата града.

След употребата на това ново оръжие, Япония няма друг избор, освен да се предаде. Детониране на атомно оръжие има и след Втората Световна война, но чисто за демонстриране на силата. Северна Корея продължава и до днес да използва този вид оръжие и често прави демонстрации.

Когато започва Тихоокеанската война, американската армия не е подозирала каква съпротива ще срещне. Последните сражения са точно толкова жестоки, колкото са и битките в Сталинград. В столицата на Филипините – Манила, битките се водят по правилата на партизанската война и умират около 100 000 цивилни. В битката за Иво Джима – малък вулканичен остров с 12.8 квадратни километра площ, позволяващ на ВВС на САЩ да правят полети до Токио без никакви затруднения – ситуацията не е по-лека.

Макар и Япония да губи това парче земя, американската армия плаща сурова цена. Американските войници започват инвазията на 1 февруари и успяват да победят на 26 март. Резултатът идва със сериозна цена – 6800 убити и повече от 20 000 ранени. Важна подробност е, че съюзниците там превъзхожда многократно своя противник и въпреки това търпят жестоки загуби. Битката за Окинава също не е особено лека. Нито един японец не е съгласен да се предаде и битките се водят до последния човек. Следващата стъпка е сражение на японска територия.

Имайки предвид ранните сражения, все повече американски войници започват да изпитват съмнения, че в Япония ще бъдат добре посрещнати. Сраженията за всеки сантиметър земя се плащат с цената на много животи. С нисък морал и доста съмнения, че кампанията ще приключи за 9 месеца, както главнокомандващите са очаквали, повечето войници не искали да стъпят на японска земя.

Каква е алтернативата на пускането на атомната бомба? САЩ са разполагали с план за действие, в случай, че атомното оръжие не бъде готово. Така наречената операция „Downfall“ е била подготвена отдавна. Разделена на две по-малки операции – „Olympic“ и „Coronet“, целта на военните маневри е изисквала пълното завладяване на Япония. Едната операция започва в южната част през ноември. За целта са призовани два самолетоносача, 24 бойни кораба, 400 круизъра и ескорт към тях.

Днес американската флота има на разположение 271 бойни кораба. 14-та армия, подкрепяна от морските пехотинци трябва да акустира на брега и да започне военни действия. 5-та, 7-ма и 13-та ескадрила ще доставят толкова необходимото въздушно прикритие, докато 12-та ескадрила ще бомбардира страната. Втората операция трябва да започне през март 1946 г. Количеството хора в нея е точно колкото всички американски, канадски и британски сили, които правят десанта в Нормандия. Тяхната мисия е да фокусират цялото си бойно снаряжение на друг плаж и да се придвижат към столицата.

Япония също не е чакала с отворени врати противника. Тяхната операция носи името Кетсуго и има за цел да използва последното и най-сигурно оръжие в битката срещу американския флот – камикадзета. Повече от 5000 пилота, заедно със самолетите, били готови да жертват живота си в името на родината и да причинят максимални щети на противника. Целта им е била всички кораби, превозващи военен персонал до брега. Според изчисленията, тази маневра може да коства живота на една 3-та от човешкия капитал на САЩ. Към самолетите, Япония добавя и 400 подводници и 2000 лодки за морските камикадзета. Ако това не е достатъчно, плановете им за човешки подводни мини ще довършат остатъка.

Човешките мини са водолази, които ще плуват до американските кораби и там ще се детонират. Имайки предвид, че нито един човек не може да бъде засечен под вода, резултатите са можели да бъдат катастрофални. Онези, които стигнат до брега, трябва да се изправят срещу армия от 1 милион души. В очакването на първите американски атаки, Япония хвърля всичко, което има, включително жени и деца. Те тренират усилено за отблъскването на врага. Макар и оръжието да не стига, повечето са въоръжени с лъкове, мечове, стари бойни мускети и практически всичко, което може да причини вреда. Щетите за двете страни са главоломни. Според различни изчисления може да варират между милиони за едната и другата страна.

Всичко зависи от отдадеността на японците. Любопитен факт е, че преди инвазията са произведени повече от 500 000 пурпурни сърца, които ще се дават на отличилите се на фронта. Около 80 години по-късно и след всички военни действия, които САЩ провежда, медалите още не са раздедени. Тук идва и по-големият проблем. Ако Япония не се предава след първите две атомни бомби, плановете на САЩ са да използва от 7 до 20 и да продължи производството. Генералните цели поне в самото начало на инвазията били да се ударят плажовете на Япония. По същите по-късно ще вървят и американски войници, следователно е спорно да се коментират човешките загуби. Друго особено природно главоболие ще бъде радиацията за морския живот. Статистически погледнато, въпреки огромните жертви в двата японски града, това може би е по-доброто решение на инвазията, вместо директен конфликт.

Заглавна снимка: By United States Department of Energy – Trinity and Beyond: The Atomic Bomb Movie, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63457849