Експериментите на италианците с летящи овце

По време на война нещата могат да станат толкова сериозни, чак екстравагантни. Летящи танкове, прилепи-бомби, ракети, управлявани от гълъби (изненадващо ефективни), ядрени оръжия, топлени от кокошки, кучета, обучени да атакуват танкове – както виждате хората обилно използват животни, за да надделеят над противника по някакъв начини.

Днес ще видим историята на летящите овце. Които се оказва, че правят нещо като революция във военното дело.

Фактически тази революция, която произлиза от летящите овце, засяга захранването на наземните бази с муниции, храна и вода като тези неща се спускат от въздуха с парашут. Идеята се реализира успешно през Втората световна война, основно заради напредъка в самолетостроенето, както и в качеството на парашутите. Но тя се изпробва и по-рано, преди ВСВ, от няколко държави. Един от първите опити е бил по време на Втората итало-етиопска война.

Сомалийският полуостров, известен още и като Африканския рог

Тази война се провежда между 1934 и 1936 на Африканския рог и завършва с формирането на краткотрайната Италианска колония в източна Африка. По време на конфликта многобройна италианска армия трябва да премине през пустинята Данакил, която се намира в североизточна Абисиния (днешна Етиопия).

Тази пустия е едно от най-коравосърдечните места на планетата, а италианците трябва да прекосят около 200 километра от нея като не могат да използват стандартните методи за снабдяване с провизии. Те осъзнават, че всеки килограм допълнително в багажа им увеличава риска от дехидратация или топлинен удар под агресивното слънце, затова се взима решение никой от войниците да не носи някакво значително количество вода или храна. Вместо това, 25 самолета ще имат грижата да доставят необходимото по въздух като пускат пратките си на предварително определени места. В тези пратки има вода, приспособления за готвене, които след ползване могат да се оставят, за да не тежат. Както и живи овце.

Защо точно живи овце вместо предварително сготвена храна, не е напълно ясно. Някои твърдят, че войниците отказват да ядат стандартната храна, която им дават, и вместо нея искат живи животни, които сами да си колят и готвят. Има спекулации и, че армията е искала да поддържа бойния дух висок като храни войниците си с възможно по-прясна храна и същевременно да използва случая да тества дали парашутите, които по това време са прохождаща технология, могат да се използват и за живи същества.

Общо, докато прекосят пустинята, 72 овце и 2 бика са били доставени по въздух на гладните италианци. Въпреки че животните са предназначени за убиване, кадри от пускането им (да, има и кадри как овчиците летят с парашути) показват как животните се приземяват живи и здрави и бързо се поемат от войниците.

Днес цялата тази операция може да ни се струва най-вече смешна, но всъщност е била много важна. Тя показва, че войниците вече могат да прекосяват дори най-неприятните терени без нужда наземна линия за помощи. Това е много важен аспект от военното дело. Както предвещава списание Click от август 1938 по отношение на летящите овце: „Снабдяването по въздух и изцяло ново нещо в областта на войната, но ще играе голяма роля в бъдещата армейска дейност.“