Дирлевангер и бригадата му, от които бяха отвратени дори най-големите нацисти
СС Щурмбригада Дирлевангер се гордее със съмнителното отличие, че е най-кръвожадното звено на нацистката военна машина. Известен със своята бруталност и открития си садизъм, проявяван от командващия офицер – мъж, който преди това е затворен за изнасилване на младо момиче – действията на бригадата са толкова скверни, че дори много от горните етажи на самото нацистко главнокомандване са отвратени от тях . И така, как възникна това звено, защо са толкова брутални членовете му и защо въобще им е позволено да се държат така?
Оскар Дирлевангер
Официално 36-та дивизия „Вафен Гренадир“ на СС е формирана през 1940 г. като отговор на заповед на Хитлер за укрепване на германската сила като се ползват престъпници (първоначално само осъдените за леки престъпления). Въпреки това, с течението на войната редиците на тези батальони стават определено по-еклектични като някои, като бригада Дирлевангер, взимат най-лошите от най-лошите престъпници, както и пациенти от психиатричните заведения.
Тези подразделения често са натоварвани с най-опасните работни задачи, с които Вермахтът разполага, като например да действат като ударни войски в обречени битки или да минават през минни полета, за да ги изчистят. Всеки, който отказва, е застрелван на място.
Когато не ги хвърлят в месомелачката, тези батальони (Strafbattalions) са принудени с оръжие да извършват тежък физически труд и са убивани дори за незначителни нарушения. Мъжете освен това не притежават ранг и се бият в обикновени униформи.
Наградата им, ако приемем, че са успели да оцелеят, е, че потенциално могат да бъдат заличени криминалните им досиета и дори да им бъдат дадени някакви по-традиционни звания, както и да бъдат пренасочени към военни единици, които не са толкова опасни.
В рамките на тези батальони обаче един се отличава с ниво на бруталност, което кара дори и най-извратените умове да се възмутят – нещо, което горните етажи на нацистката военна машина намират за особено полезно за военните си усилия. Виждате ли, да имате на разположение глутница бесни кучета е полезно в определени ситуации. И тук изглежда подходящ момент да отбележим, че една тактика, която дирлевангерите използват, е да пускат именно изгладнели и малтретирани кучета сред цивилните, осен за собствено забавление, и за да насадят подходящия страх у останалата част от населението.
Готлъб Бергер
Това ни отвежда до командващия офицер от бригада Дирлевангер – Оскар Дирлевангер, близък приятел на генерал-лейтенант Готлъб Бергер, един от „дванадесетте апостоли“ на „архитекта на Холокоста“ Хайнрих Химлер. Дирлевангер преди това служи в Първата световна война, където е ранен 6 пъти, но изглежда служи добре, защото се издига до ранга на лейтенант. След войната обаче мъжът става „психически нестабилен, агресивен алкохолик“ и злоупотребява с наркотици.
Между световните войни той участва в различни маневри като потушаването на Германската революция, става докторат по политически науки и често е осъждан за различни престъпления, като кражби. Нещата стават още по-сериозни, когато през 1934 г. той е осъден за изнасилване на 14-годишно момиче, след което веднага краде държавна кола, с която катастрофира, тъй като е и доста пиян. След няколко години, когато е освободен, вместо да живее като нормален гражданин, той почти веднага е осъден отново за сексуално насилие.
С помощта на Готлъб обаче не след дълго отново е на свобода и отива да се бие в испанската гражданска война под командването на генерал Франсиско Франко. Благодарение на службата му по време на тази война, когато се връща в Германия, е възстановен на работа и в крайна сметка е назначен да командва група престъпници. Първоначално неговото звено се състои от няколко десетки души, включително бракониери – идеята е, че техните ловни умения биха се отразили добре на проследяването на съпротивата и на евреи бегълци.
Мъртви полски цивилни след Клането при Вола
Благодарение на техния успех в началото, бригадата се разраства в хода на войната и в пика си има 4 000 мъже.
Дирлевангер се възползва напълно от позицията си на ръководител на тази единица и участва в прояви на жестокост с невероятен мащаб. Отвъд гореспоменатата тактика с кучета, друго, още по-ужасяващо нещо, което правят, е да събират съвсем млади момичета, да ги събличат голи, да ги бият до смърт, след което да им инжектираше стрихнин. Твърди се, че накрая той и хората му се забавляват да ги гледат как момичетата конвулсират до смърт.
Друга тактика е да съберат група хора и да ги натъпкат в сграда, след което да я запалят. Всеки, който бяга от сградата, след като тя е запалена, веднага е застрелван.
Бригадата е известна и с тероризиране на местното население чрез групови изнасилвания, побои, грабежи, изнудване, безразборни убийства, изкормване на деца пред родителите им и т.н.
Дори някои от най-ревностните нацистки поддръжници се отвращават от някои от тези действия, което довежда до чести призиви за арестуване на Дирелвангер или поне до пренасочване на бригадата към фронта, вместо да надзирава цивилни.
Всъщност в един момент адвокатът и съдия от SS Георг Морген е толкова шокиран, че издава заповед за ареста на Дирлевангер. Естествено, Дирлевангер се обръща към Бергер, който от своя страна се обръща към Химлер като му казва в писмо: „По-добре да застреляте прекалено много поляци, отколкото прекалено малко. Дива държава не може да се управлява по приличен начин.“ Очевидно Химлер е съгласен и на Дирлевангер е позволено да продължи и дори повишен.
В друг случай генерал Хайнц Гудериан апелира към самия Хитлер да изтегли отряда на Дирлевангер. Хитлер обаче отхвърля молбата, защото вижда, че бригадата постига резултати, когато става дума за потушаване на въстанията, проследяване на избягалите и внушаване на изключителен страх сред цивилните.
Като се има предвид, че сила на бригадата не е толкова в добре обучените войници, а по-скоро в липсата на дори грам милост и морал, задълженията на извергите през по-голямата част от войната са потискане на гражданската дейност в контролирана от нацистите Източна Европа, като подразделението работи предимно в Полша и Беларус.
Полски войник по време на Варшавското въстание от 1944 г.
Може би най-скандалното събитие, в което участва бригада Дирлевангер, е Варшавското въстание от 1944 г. По време на Клането при Вола, бригадата избива хиляди невъоръжени цивилни и участва в немислими жестокости. Например, доклади разказват за Дирлевангер и неговите мъже, които изгарят живи пациенти в болница, изкормват крещящи жени пред семействата им и избиват цяла класна стая с деца с щиковете и прикладите на пушките си. Защо така, вместо да стреля по децата? Сапьорът на германската армия Матиас Шенк описва мотивите така:
След като вратата на сградата беше взривена, видяхме детска градина, пълна с деца, около 500; всички вдигнали малките си ръце във въздуха. Дори собствените хора на Дирлевангер го наричаха касапина – той заповяда да се избият всички. Започнаха изстрели, но той помоли хората си да спестят амунициите и да ги довършат с прикладите на пушките и щикове. Кръв и мозък се стичаха на потоци по стълбите.
Бруталността на бригадата е такава, че дори не знаем колко хора убиват по време на войната, като информацията, събрана от различни източници, обикновено определя броя между 30 000 и 120 000 цивилни в Беларус и се смята, че най-вероятно са около 50 000 в Полша.
