Защо Су-25 остава предпочитан избор за Русия и Украйна
Настоящата война в Украйна ни представя един сериозен сблъсък между най-доброто на военната индустрия и някои доста стари бойни машини, които все още могат да защитят своята бойна слава. Повечето от новата техника беше предоставена на Украйна, за да може да се защити от безумната руска инвазия, но същевременно става ясно, че дори и старите машини все още могат да бъдат ефективни в боя. В този случай можем да обърнем внимание на добрия стар Су-25. Предназначен за въздушна асистенция и добре брониран от вражески огън, същият се оказва изключително ценен за аудиторията.
Не е трудно да забележим, че повечето пилоти от Русия не са доволни на НАТО, защото в самото начало същият самолет е кръстен „жабешки крак“. Причината е неговата бойна украска, както и отчасти формата му, но това едва ли е толкова голям проблем за противника. Су-25 е творение на Павел Сукхой и неговото конструкторно бюро в Москва. Дизайнерите продължават да работят и до днес, разработвайки нови бойни системи за действие. Първият полет на Су-25 е регистриран официално на 22 февруари 1975 г. и изпреварва тогавашния Ил-102, който също трябва да се състезава за правото да се произвежда. След значително по-добри резултати, жабешкия крак печели състезанието и започва да се разработва в Новосибирск. Влиза в бойно снаряжение на 19 юли 1981 г. и скоро е доставен на партньорите от СССР, включително и Афганистан за битката с муджахидините.
Самолетите виждат много малко участие в Афганистан и мнозина са изненадани, че цели 23 са били свалени от ПВО-тата на противника. Един такъв е свален в Кабул през януари 1989 г. и ще е последният съветски самолет, който се оттегля от въздушното пространство на Афганистан.
Версията за експорт е предоставена на 17 страни. В последната половина на войната между Иран и Ирак, 69 изтребителя са били предоставени на силите на Ирак и правят около 900 мисии. Изгубени са само два и никой няма обяснение какво наистина се е случило с тях. Подозренията и до днес остават обвързани с факта, че най-вероятно ударът е направен от иранска ракета земя-въздух. Интересното е, че дори и в наши дни, самолетът продължава да се радва на интерес и бойни мисии.
През 2014 г. силите на Ирак са изпълнили повече от 3562 мисии. Изиграват основна роля в прогонването на Ислямска държава от Северен Ирак. В Сирия около една дузина от същите машини ще помогнат за охлаждането на страстите на терористичната организация. Там са записани около 1600 мисии и са хвърлени повече от 6000 бомби. Арменци и азарбейджанци също ще заложат на този самолет в битката за Нагорникарабах, но и двете страни нямат достатъчно машини, за да наклонят везните в своя полза.
Предпочитан е и по още една причина – за първи път пилотът е поставен под особено внимание. Рамката е разработена от 60% алуминий, 19% стомана и 13.5% титаний. Интересното е, че това е доста добра комбинация, след като самият титаний е особено скъп. Самата кабина прилича на бронирана вана, която е разработена от 24-милиметрова титаниева сплав. Предоставен е особен контрол на доставката на гориво, след като всички горивни потоци са обковани с брониран слой и не позволяват сериозни наранявания по крема на самолета дори и при по-сериозен обстрел. Последната стъпка за спасяването на живота на пилота е именно поставянето на така наречената К-36Л Звезда. Това е седалката за напускане на самолета.
Самолетът се задвижва от двигател Съюз/Гаврилов Р195 турбоджет и може да достигне скорост от Mach .79. Една важна добавка е, че разстоянието на полета е около 1000 километра, а в боен режим се редуцира до 750 километра. Бойният арсенал включва около 10 пилона под крилата, включващи самонасочващи се ракети, бомби и други. Изборът между тежки картечници е с два варианта Грузяев-Шипунов 30 мм или сдвоени 23-мм с около 250 патрона всяко. Освен бомби за поразяване на целите от въздух, то спокойно можем да забележим и поставянето на ракети за атака по въздух. Последният наличен вариант на Су-25 разполага с навигационен компютър, система за контраманеври и нов значително по-модерен радар.
По бойно снаряжение, Су-25 не може да пренася товара на А-10 Thunderbolt II, но се справя доста добре в по-суровите бойни полета. Наличието на два двигателя се оказва предимство, особено след като единият излезе от строя. Руският самолет спокойно може да се движи само с един двигател при нужда. За периода между 1978-2017 г. са произведени общо 1024 самолета с най-различно въоръжение, включително и двуместен самолет. Въпросният самолет е бил разработен дори със система за излитане от самолетоносача адмирал Кузнецов.
Представянето му в Украйна е от особено значение. В началото на войната, Москва твърди, че е изгубила само един от своите самолети на 24 февруари при пилотска грешка. В същият ден Украйна пусна видео, в което украински МиГ-29 преследва Су-25 и успява да го свали. По това време Украйна разполага с 92 самолета, а от тях едва 17 са в бойна готовност. На 26 февруари украинците губят три от своите самолети, свалени над небето в Херсонска област, като два от пилотите са убити в битка, докато третият е взет като военнопленник. До средата на август стана ясно, че Русия е изгубила 8 самолета, както и Украйна.
Руските загуби включват жертви като пенсионирания майор-генерал Канамат Боташев, който е свален на 24 май и полковник Николай Марков. Никой не знае какво са правили пенсионирани руски летци. Сред украинските жертви ще се открият хора като капитан Йегор Середюк, който е свален на 14 април. Малко след смъртта му получава медал „Герой на Украйна“. Су-25 остава предпочитан избор за повечето летци, особено след като може да се използва за най-различни цели и нещо още по-важно е, че пилотите от двете страни го предпочитат като основен избор.
