Защо часовниците се движат по посока на часовниковата стрелка?

Лесно е сляпо да приемем, че стрелките на часовника се движат от ляво надясно в горната му половина и от дясно наляво в долната. Но замисляли ли сте се защо е така? Тази норма не е продиктувана от някакъв фундаментален закон на физиката, нито от психологическото ни възприятие за време, а по-скоро от историческа конвенция.

Причината, поради която срелките се движат по посока на часовниковата стрелка, води началото си от слънчевите часовници – древните предшественици на механичните часовници – и от традицията на механичните устройства за измерване на времето, която се развива в северното полукълбо на Земята.

Слънцето изглежда, че се движи от изток на запад по южното небе в Северното полукълбо. Това кара сянката на стрелката на слънчевия часовник, която е неподвижна и сочи на север, да се измества от запад на изток в течение на деня, изпълнявайки маршрут, който сега наричаме движение по посока на часовниковата стрелка.

Съществуват спорове за това къде и кога е създаден първият слънчев часовник. Например бихме могли да считаме Стоунхендж и други неолитни паметници за гигантски устройства, които използват Слънцето за определяне на времето. Повечето източници обаче твърдят, че най-ранният истински слънчев часовник датира отпреди поне 3500 години в Египет.

Най-ранното механично устройство за отчитане на времето пък е изобретено много по-късно в Китай около 725 г. от н.е. След това, около 1270-1300 г. сл. н. е., в Европа между Северна Италия и Южна Германия са разработени и часовници с редукторно задвижване. За разлика от днешните с кръгли лица и стрелки, тези ранни устройства са използвали зъбни колела и тежести, за да отбелязват отминаващите часове с удари на камбани или въртящи се циферблати.

Въпреки това тези изобретения създават предпоставки за съвременния познат дизайн, вдъхновен от вековните слънчеви часовници. Забележително е, че тези разработки се случват в Северното полукълбо, където слънчевите хвърлят сенки, които се движат по посока на часовниковата стрелка, което в крайна сметка оказва влияние върху стандартното движение на стрелките днес.

Ако историята се беше развила по друг начин – ако часовниците бяха разработени за първи път в Южното полукълбо, където сенките се движат в обратна посока – може би вместо това щеше да се наложи движението обратно на часовниковата стрелка.

Любопитно и странно е, но рябва да споменем, че нашето възприятие за време не е универсално и се различава значително в различните култури.

Някои изследвания показват, че хората, които използват писмена система, подредена отляво надясно – като английския и повечето европейски езици – са склонни да си представят времето като движещо се от ляво надясно, когато мислят абстрактно. В същото време хората, които четат текст от дясно наляво – като арабски, иврит и други – си представят времето съответно от дясно наляво. По подобен начин някои изследователи твърдят, че културите, които четат шрифтове вертикално, като традиционния китайски мандарин, си представят времето по вертикална ос.

Ако нещо толкова фундаментално като усещането ни за темпоралната „посока“ може да бъде оформено от географията, историята и културата, това дава повод да се замислим колко ли много други неща, които приемаме за даденост, може да са просто въпрос на собствената ни среда.