За първи път в България: Създаването на Софийския университет

Стефан Станимиров е роден в Габрово. Баща му е чаркчия и за него се твърди, че е първият, който пренася гайтанджийски чарк от Брашов, Трансилвания, в Габрово. Първо завършва килийното училище в Габрово, както и взаимното училище, а след това заедно с търговеца Васил Н. Рашеев внася църковни книги от Русия и с които снабдява храмовете в епархиите в Търново и Ловеч. През 1858 г. приема свещенически сан и се жени за Екатерина, дъщерята на архимандрит Силвестри (хаджи Силвестър Йончев, 1801-1878). Техният син, Станимир Попстефанов Станимиров ще стане най-известният от фамилията им. Той е виден просветен деец, един от първите значими църковни историци, сподвижник на екзарх Йосиф I и личен учител на князете Борис и Кирил.

През 1835 г. започва да функционира първото светско училище в България – Националната Априловска гимназия, средно училище с хуманитарен и чуждоезиков профил. До 6 клас Станимир учи там. След това през 1875 г. получава стипендия от руския Св. Синод за Киевската духовна семинария, която завършва през 1879. Продължава обучението си в Киевската духовна академия зарад добрия си успех, където получава научна степен по богословие. Въпреки че може да преподава в руските учебни заведения, Станимир избира да се върне в България и да развива кариера като педагог и общественик в нова държава.

Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.

Завръща се в Габрово pрез 1883, където работи като учител в продължение на една година в Априловската гимназия. От началото на следващата година за кратко е деловодител на училищното попечителство при Българската Екзархия в Цариград, след което се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. След две години ма службата семейството се мести в София, където Станимиров става директор на I Софийска държавна класическа гимназия.

1 СУ „Св. Климент Охридски“ днес

Гимназията се открива на 7 януари 1879 г. чрез „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“. издадените от проф. Марин Дринов, ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела . Според тези временни правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в сградата на училище, а редовни учебни занятия започват след като за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов през ноември 1878 г.

В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:

Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.

Часовете протичат от 9:00 часа сутринта до 2:00 часа следобед. Първи клас има две паралелки с общо записани 76 ученици, а във втори – 35 ученици. Учебните занятия са водени на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“ и включват изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие, латински език, както и западен (немски или френски език) език и чертане.

В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година – общо 111 – в по-горен клас минали само 43 деца. За този лош резултат директорът посочва причините:

1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България.

2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.

3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.

До 1886 година това е единствената мъжка гимназия в София. Има въпрос и спор обаче около „реалното и класическо обарзование“, по което имало две противоположни мнения:

1. Гимназиалното образование трябва да бъде практично като се даде предимство на предметите живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.

2. Образованието трябва да бъде класическо като се преподават целенасочено класически езици.

За да се задоволят желанията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и отдел по „реални предмети“, заради което от 1 януари 1887 г. гимназията сменя името си на Софийска класическа и реална гимназия.

Първият директор, с мандат от 1879 до 1881 е, както казахме, Георги Стаменов, а след него, от 1886 до 1890 работи Райчо Каролев. От 1888 до 1899, а след това от 1914 до 1918 директор е Станимир Станимиров

Като такъв Станимиров става един от инициаторите за откриването през 1888 г. на Висш педагогически курс към гимназията. На следващата година този курс се превръща в първото в България висше училище, днес СУ „Св. Климент Охридски“.

Софийският университет започва като идея през през 1880 г., когато Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, който се стреми да създаде българско висше училище.

Чак през 1887 г. обаче е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение. Там Станимиров преподава именно История на старите източни народи и Всеобща история.

Народното събрание вижда доброто начало на Висшия педагогически курс и затова на заседанието си от 8 декември 1888 г. взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.

На 29 януари 1889 г. в присъствието на представителят на Министерство на народното просвещение, Иван Шишманов, измежду първите му седем преподаватели, т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров – Балан. През 1904 г. висшето училище е преименувано на университет. Това е началото на първият университет в България – СУ „Свети Климент Охридски“.

…

Любопитно е да се спомене и за Кризата от 1907. На 3 януари тази година се организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър от група студенти. На следващия ден Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Стига се до там, че един от законотворците на кодекса за автономия на университета и настоящ министър на просветата, проф. Иван Шишманов, подава оставка от поста.

Дошлият на негово място Никола Апостолов постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“ и така учебната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители.

Последвалата реакция от обществото е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти…

През 1908 година ново правителство на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, възстановява старите преподаватели.