Ядрената война през 2022 г. може да предизвика „малка ледникова епоха“

Заплахата от ядрена атака в момента е най-реална от Студената война насам, затова екип от учени хвърля нов поглед върху безкрайно мрачната тема какво би се случило, ако атомните бомби започнат да летят днес. Както можете да си представите, това би било доста ужасно.

Публикувано в списанието AGU Advances, проучването описва подробно как една атомна война между която и да е от деветте ядрени сили в света би довела до колосални покривки от сажди и дим в горните слоеве на атмосферата, което от своя страна би блокирало Слънцето, предизвиквайки спад на глобалната температура със 7,2°C в рамките на един месец и евентуален провал на реколтата. Но посевите са само началото…

Океаните могат да бъдат засегнати още по-сериозно, като въздействието на ядрената война ще продължи десетилетия, ако не и векове, потенциално потапяйки света в „малка ядрена ледникова епоха.“

Температурите на океана ще паднат рязко, особено в северните части на световния океан, където нарастващата площ на морския лед ще замрази водите около големите пристанища, включително пристанището Тиендзин в Пекин, както и тези в Копенхаген и Санкт Петербург, което ще натовари допълнително световната търговия.

Голямото замръзване на океана и липсата на слънце биха довели до масовото измиране на морските водорасли. И тъй като те са в основата на голяма част от морската хранителна мрежа, океаните ще гладуват, което ще доведе до почти пълната смърт на риболова и аквакултурите.

Тези катастрофални ефекти биха се усетили във всички сценарии, проучени от екипа. Те също може да бъдат усетени по целия свят, независимо къде а планетата паднат бомбите.

„Няма значение кой кого бомбардира. Може да са Индия и Пакистан или НАТО и Русия. След като димът се изпусне в горните слоеве на атмосферата, той се разпространява в световен мащаб и засяга всички“, казва в изявление асистент Шерил Харисън, водещ автор на изследването от Държавния университет на Луизиана.

В това ново изследване учените провеждат редица компютърни симулации, за да проучат въздействието на различни сценарии за ядрена война върху системите на Земята, предвид днешните способности за такава.

В момента има около 13 000 ядрени оръжия в света, разделени между девет държави (въпреки че много от тези бойни глави са технически „пенсионирани“ и по-дълго активно забавени). По-голямата част от бойните глави са в ръцете на САЩ и Русия, докато малко над 1000 се държат от Франция, Китай, Обединеното кралство, Пакистан, Индия, Израел и Северна Корея.

Един от най-важните сблъсъци, които те предвиждат, е ядрен обмен между САЩ и Русия. В един от тези сценарии те си представят Русия и САЩ да използват 4400 ядрени оръжия от 100 килотона срещу големите градове и индустриални зони на другия. В този опит учените изчисляват, че това ще доведе до пожари, които ще изхвърлят 149 милиарда килограма дим и черен въглерод в горната атмосфера.

Дори ако се проведе по-малка ядрена война между Индия и Пакистан, въздействието й пак ще бъде глобално и катастрофално. На теория тези две страни биха могли да се взривят около 500 ядрени оръжия от 100 килотона, създавайки до 46 милиарда килограма дим и сажди, което също ще спре жизненоважно количество слънчева светлина да достигне Земята.

Като цяло резултатите от проучването са ясни: планетата трябва да страни на всяка цена от ядрена война. Освен това, като се има предвид глобалната взаимосвързаност на системите на Земята през 21 век, необходимостта да се избегне може би никога не е била по-голяма.

„Настоящата война в Украйна с Русия и как тя се отрази на цените на газа, наистина ни показва колко крехки са нашата глобална икономика и нашите вериги за доставки спрямо това, което може да ни изглежда като регионален конфликт“, добавя Харисън.

„Ние можем и трябва […] да направим всичко възможно, за да избегнем ядрена война. Ефектите е твърде вероятно да бъдат глобално катастрофални.“