Вилхелм Майбах – кралят на дизайнерите, двигателите и педантиката
Една от най-луксозните коли в света носи името Maybach. Мнозина най-вероятно свързват това име с впечатляващата лимузина, поставила границите на луксозното на много високо ниво. Истината е, че германските производители обичат своята история и по тази причина кръщават автомобилите си именно на своя производител.
Така е направил Готлиб Бенц, примерът му е последван от Фердинанд Порше и още много други. Историята на Вилхелм Майбах в автомобилната индустрия има свое особено място. Историята на немския инженер, дизайнер и индустриалец започва на 9 февруари 1846 г. Като много от своите приятели, Вилхелм запалва интереса си към двигателите с вътрешно горене и съответно започва да мисли варианти за подобряването му.
В края на XIX век автомобилната индустрия започва бавно и сигурно да прохожда. Малките 2-тактови двигатели в автомобилите се превръщат в нещо все още крехко и не толкова надеждно, за да се превърне в масов автомобил. Първата голяма стъпка на Майбах е именно създаването на високоскоростен двигател и заедно с Готлиб Даймлер и малко повече желание се поставя в първото превозно средство – Reitwagen. Днес същият се смята за първи мотор в света.
Снимка: By Anthony Joh from Bangkok, Thailand – Daimler Reitwagen, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8886570
За разлика от неговите много по-бързи внуци, които ще дойдат през следващия век, Reitwagen може да се похвали с дървени колела и скромна мощност. Изложен е в музея на Mercedes-Benz. Все пак първата крачка е направена, а и с толкова успешен двигател, Даймлер и Майбах решават да тестват творението и в други автомобили. През годините ще сътворят дизайнерски автомобилни решения, но ще намерят приложение на механичното сърце дори в лодки и самолети. Отдадената работа на Вилхелм ще донесе и една много тежка корона – кралят на дизайнерите.
Един специален момент в живота на Майбах е приятелството с Емил Джелинек. Австрийският автомобилен търговец и състезател обичал да участва предимно в надпреварите на Френската ревиера. Когато дошло време да намери нов автомобил, с който да печели състезания, Емил знаел към кого да се обърне. В този момент Майбах е признат от своите колеги и получава тежката задача да построи съвременна и модерна състезателна кола. При евентуален успех, поръчката ще се разшири до 36 автомобила и всеки ще бъде закупен на цена от 550 000 златни марки.
След като Джелинек получава своя проект и му се наслаждава във всеки възможен момент, през 1901 г. са произведени и останалите машини. Вилхелм решава да кръсти модела на дъщерята на Емил – Мерцедес. Това е и началото на една автомобилна империя, синоним за качество и комфорт. През 1900 г. с помощта на сина си Карл, Вилхелм помага на граф Фердинанд фон Цепелин за подобряването на двигателите на цепелина.
Само 16 години по-късно ще се роди и първия авио двигател с цели 160 конски сили. Поръчките за него са около 2000. Поради променящата се политическа картина, бащата и синът се ориентират в разработването на бързи и мощни дизелови двигатели за кораби и локомотиви. Силните отношения във фамилията Майбах позволяват на малкия Карл да научи всичко от баща си и да разшири познанията си, с което времето за автомобилната революция се съкращава значително.
Графът, който също не съжалявал за избора на инженери при разработването на двигателите на цепелина, бързо потърсил семейство Майбах с ново предложение. Тримата стават основатели на предприятие за конструкция на самолетни двигатели GmbH. През 1912 г. компанията се мести във Фридрихсхафен, а семейство Майбах вече притежава сериозен дял в компанията, самият Карл вече е технически директор. В пика на кариерата си, синът вече е един от най-големите производители на авио двигатели. През 1918 г. отново ще промени концепцията на компанията и ще започне да произвежда автомобилни двигатели, имайки предвид, че Версайският мирен договор засяга много сериозно производството му.
Фокусът вече тръгнва към автомобилите. Автомобилната страст е разпалена още от бащата и много скоро се ражда идеята за създаването на съвършената лимузина. С малко помощ от Цепелин се ражда и първата автомобилна линия, както и един от най-големите му дизайнерски успехи. В процеса на разработка, към проекта се добавят и два високоскоростни дизелови двигателя: „SVT 137856“ можел да се движе с постоянна скорост от 160 км/ч и има максимална скорост от 205 км/ч с определени условия. Въпросните условия са най-често във времето, в което този двигател може да се натоварва.
През 30-те години на миналия век, именно този двигател поставя рекорда за скорост и през следващите 40 години ще остане непобедим. Успехите на компанията не се дължат само на брилянтните идеи на семейството. Карл много скоро осъзнава, че само добре подготвените инженери могат да отговорят на високите изисквания на компанията. Ето защо през 1919 г. основава първата академия, която събира кадри от всички цялата Цепелин група. Схемата изобщо не е нова, но се прилага за първи път именно в заводите на Майбах. Авторът е Фердинанд фон Стейнбиес в средата на миналия месец. Затова инженерите в завода започват да преподават на бъдещите си колеги. Самата академия е отворена и до днес и продължава да работи. Много скоро точно тя ще даде необходимия персонал на фирмата.
Какво отличава компанията и защо до днес някои от най-луксозните лимузини носят името „Maybach“? Отговорът се крие в иновациите, които фамилията предлага на пазара, при това във време, в което двигателите се смятат за нещо твърде чупливо и скъпо. През 1882 г. семейството закупува къща в Щутгарт, която да превърне в работилница. Единственият проблем е, че съседите започнали да подозират новодомците в много по-сложни схеми като фалшифициране на пари. Полицията влиза в имота, използва градинарския ключ за къщата, който освен това виси на пирон пред вратата и открива само двигатели.
До 1884 г. бащата и синът вече имат 3 построени двигателя, всеки можел да работи със 750 оборота в минута или 900 оборота в минута. На следващата година се появява първият автомобилен двигател с единичен цилиндър, въздушно охлаждане, стоманен маховик, изпускателен клапън, който се контролира от разпределителния вал и обороти, които бият няколко пъти останалите двигатели – 600 оборота в минута.
Една година по-късно се ражда и карбуратора и съответно се достига мощност от 1 конска сила в 100-кубиков двигател. През 1894 г. идват и още повече подобрения като двигателен блок за цилиндрите, разпределителен вал за изпускателните клапани и отново карборатор, както и значително подобрена система на ремъците. След това се добавя и първия радиатор с охлаждаща перка. Покрай самолетния двигател, Майбах проектира и 6-цилиндров двигател с мощност от 70 конски сили, което за онази епоха е истинска революция.
Първият Maybach W3 е представен на автомобилното изложение в Берлин и разполага с 6-цилиндров двигател, спирачна система от 4 диска (на всяко колело), нова скоростна система и максимална скорост от 105 км/ч. Следващият модел ще разполага с 12-цилиндров двигател, алуминиев двигател, алуминиеви бутала и мощност от 150 конски сили.
Трудно е да се проследят всички иновации на компанията, имайки предвид, че фирмата продължава да твори и днес. Любопитен факт е, че Карл и Вилхелм никога не притежават кола. Макар и двамата да са имали възможност да притежават собствена кола, семейната традиция повелявала да станат сутрин, да се качат на влака и да пътуват до завода си. Вилхелм Майбах умира на 83-годишна възраст в Щутгарт през 1929 г.
