Радиоактивната заря над Хонолулу
Вечерта на 9 юли 1962 няколко от крайплажните хотели в Хонолулу, Хавай, правят парти, което ще бъде озарено от „бомби-дъги“. Тази атракция предизвиква нещо, което рядко се вижда над Южния Тихи океан – полярното сияние.
По това време хората нямат необходимите средства, за да засекат изхвърляне на коронална маса от слънцето, което по принцип предизвиква полярното сияние. Затова DASA (агенция към Министерство на отбраната на САЩ за противодействие на оръжия за масово унищожение) и AEC (комисия по атомната енергия) решават да създадат сияние чрез суборбитални ядрени взривове.
Кадър от ядрения тест Starfish Prime
Тестът е наречен с кодовото име Starfish Prime и е част от операция Доминик, която има за цел да проучи ефекта на ядрените оръжия в космоса.
Термоядрената глава W49 е изстреляна с ракета Thor и се взривява на 400 километра над остров Джонстън – височина, която се счита за открит космос. Силата на взрива е 1,5 мегатона, но няма кълбо огън, защото толкова далече от Земята няма кислород, който е нужен за горенето. Това не означава, разбира се, че няма визуални ефекти.
Ето цитат от доцент доктор Сесил Кол, който наблюдава събитието на острова:
Чудесната бяла светлина беше като светкавица. След това цялото небе става зелено за около секунда. След още няколко секунди се появи червено сияния и няколко кръга с размерите на луната на мястото на взрива. Бял реактивен самолет мина бавно в небето над острова и остави бяла линия от север на юг. Всичко това траеше около 10 минути, след което започна бавно да избледнява. През цялото време нямаше абсолютно никакъв звук.
Колкото и грандиозна да е гледката, най-впечатляващи са невидимите ефекти от взрива. Само в Хавай над 300 улични лампи се чупят, телевизионните и радио приемници претърпяват смущения, аларми се включват без повод, а няколко електрически линии се стапят. Три сателита в ниската орбита спират да работят, а около планетата се формира пръстен от изкуствена радиация, която в крайна сметка ще спре 1/3 от всички сателити.
Очевидно сиянието е било предвидено, но както често може да се очаква от държавните проекти по света – голяма част от последвалия резултат идва като изненада.
