Очаква се създаването на „заразните ваксини“
В момента няколко екипа от учени по света се опитват да създадат „заразни ваксини“, които да се разпространяват сами и да дават имунитет и на останалите по-бързо, отколкото се разпространява болестта.
В миналото е доказано, че ваксините, които съдържат жив или отслабен вирус, са заразни до известна степен, въпреки че данните за нивото на преносимост са оскъдни. Но всеки случай, оралната ваксина срещу полиомиелит (OPV), например, е една от редките ваксини, за които е известно, че се разпространяват между хората. Когато се приеме, отслабеният вирус се размножава в червата на детето, като помага на имунната му система да изгради антитела, след което е изхвърлена от тялото по нормалния ред.
Но „В райони с лоши санитарни условия, този екскретиран вирус може да се разпространи лесно сред местните (което може да предложи защита на други деца чрез „пасивна“ имунизация), преди в крайна сметка да изчезне“, обясняват от Световната здравна организация на своя уебсайт.
Някои учени смятат, че умишленото производство на такива „заразни ваксини“ конкретно за животни – например при прилепи или други известни ферми за болести – може да бъде начин за борба с тези болести, преди те изобщо да имат шанс да стигнат до хората.
„Преливането на инфекциозни болести от диви животни към хората е нарастваща заплаха за човешкото здраве. Настоящите подходи за контрол на тези нововъзникващи болести са до голяма степен реактивни, което води до смъртоносни и скъпи закъснения между появата им и реакцията ни“, пише екип от Университета в Айдахо в статия, публикувана в PNAS.
„Тук използваме математически модели и данни от по-рано публикувани експериментални и полеви проучвания, за да оценим обхвата на по-проактивен подход, базиран на трансмисивни ваксини, който елиминира патогените от популациите диви животни, преди да настъпи разпространението. Нашите модели са фокусирани върху трансмисивни ваксини, създадени с помощта на херпес вирусни вектори и демонстрират, че тези ваксини – в момента се разработват за няколко важни човешки патогена – може да имат потенциала да контролират бързо зоонозните патогени в гостоприемника.“
Идеята обаче – както този екип и други признават – не е без рискове. Става въпрос за ефикасността на ваксината.
„Предаването е за предпочитане заради това, че повишава стадния имунитета над този, постигнат само чрез директна ваксинация, и също така, че увеличава възможността за еволюция на вируса от ваксината, което обикновено подкопава полезността й“, пише един екип в списание Trends in Microbiology. „По същество, точно като вирусите, ваксината може да се развива с разпространението си, ставайки по-малко подобна на болестта, срещу която е предназначена, и намалявайки ефикасността си, което налага допълнителни ваксини.“
Има и още рискове, особено ако приложим идеята при хората.
„Потенциалните ползи от трансмисивните ваксини са огромни, но има няколко въпроса относно безопасността им, които трябва да бъдат изяснени, преди успешното им прилагане“, обяснява във видео Марк Смитсън от Училището по биологични науки във Вашингтонския щатски университет.
„Употребата при хора може да бъде оправдана за групи, които са на трудно достъпни места, или за епидемии, които не могат да се контролират чрез директна ваксинация. Използването на трансмисивни ваксини обаче може да бъде опасно, основно защото ваксините с потенциал да се разпространяват сред групата на гостоприемника също имат потенциала да се върнат към болестта.“
Това не е просто хипотеза, а нещо, което всъщност се наблюдава при оралната ваксина срещу полиомиелит.
„В редки случаи, ако популацията е сериозно недостатъчно имунизирана, отделеният ваксинавирус може да продължи да циркулира за по-продължителен период от време. Колкото по-дълго му е позволено да оцелее, толкова повече генетични промени ще претърпи и в много редки случаи може генетично да се промени във форма, която може да парализира – това е известно като циркулиращ полиовирус, получен от ваксина (cVDPV)“, обясняват от Световната здравна организация.
Този проблем обаче, може да бъде избегнат.
„Циркулиращите VDPV се появяват, когато рутинните или допълнителни имунизационни дейности (SIAs) се провеждат лошо и популацията остава податлива на полиовируса, независимо дали получен от оралната ваксина или по традиционния ред. Следователно проблемът не е в самата ваксина, а в ниския ваксинационен обхват. Ако населението е напълно имунизирано, то ще бъде защитено както от ваксинния, така и от традиционния полиовирус.“
Засега фокусът на създаването на заразни ваксини е съсредоточен върху осигуряването на имунитет сред животни, които са като ферми за зоонозни заболявания. Макар и потенциално да променя цялата представа за ваксинация, идеята досега е тествана само веднъж на практика.
Изследователите улавят 147 диви зайци, ваксинират около половината от тях срещу хеморагична болест и миксоматоза (и ги чипират), след което ги пуснат всичките обратно в природата. Тъй като вирусът е достатъчно подобен на оригиналния миксома вирус, ваксината се разпространява сред животните и когато учените правят проверка 32 дни по-късно, 56% от неваксинираните зайци имат антитела и към двата вируса, което предполага известно предаване на ваксината.
Въпреки че рисковете ще трябва да се наблюдават внимателно, ползите от тази техника за ваксинация могат да бъдат огромни. Един математически модел установява, че скоростта на предаване на треската Ласа при плъхове може да бъде намалена с 95% в продължение на три години.
Освен за треската, в момента се разработват саморазпространяващи се ваксини за ебола и туберкулоза по говедата, с надеждата скоро да се насочат към други зоонозни заболявания.
Ако техниката се окаже успешна и без вреда, може би следващата потенциална пандемия може да бъде такава, за която никога няма да чуем.
