Непохватната карантина на „Аполо 11“, която можеше да убие човечеството
След като първите хора, стъпили на Луната, се върнаха успешно на Земята, мисията им все още не беше съвсем приключила. Макар че сега това може да изглежда странна идея, като се има предвид какво знаем за живота на лунната повърхност (тоест, че липсва), по онова време е имало много неизвестни. Затова след завръщането си екипажът на „Аполо 11“ прекарва 21 дни в карантина, в случай че е донесъл със себе си някакви опасни извънземни микроорганизми.
През 60-те години на ХХ в. се появява нова област „екзобиология“, която изучава потенциала за микробен живот извън нашата планета (макар че до голяма степен е осмивана като дисциплина).
„В отговор на това екзобиолозите твърдяха, че само тяхната област може да смекчи най-сериозните рискове и да използва най-големите възможности на новата космическа ера“, пише историкът Дагомар Дегрут от университета в Джорджтаун в нова статия. „Те подчертаха, че микробният живот може да бъде повсеместно разпространен в цялата Слънчева система. Затова мисиите до други светове се налага да се предпазват както от замърсяване, което може да застраши откриването на извънземен живот, както и живота на Земята.“
Въпреки че повечето хора смятаха повърхността на Луната за безжизнена, имаше и такива – включително Карл Сейгън – които мислят, че е възможно точно под повърхността все пак да има някакви микроби. НАСА, отчасти за да успокои обществеността, проектира Лунна приемна лаборатория (ЛПЛ), където Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс да останат заедно с всички потенциално опасни микроорганизми, които са донесли от Луната, които може да затрият живота на Земята. Сейгън, от своя страна, сравнява възможността микробният живот да си проправи път обратно към Земята с „агресия, подобна на тази на епидемиите от венерически болести, които бушуват в Европа през Средновековието, или с морбили, която взе тежки жертви, когато беше внесена в Полинезия“.
Всички знаем какво се случва след това: и тримата астронавти са си добре и на планетата ѝ няма нищо. Но според новата статия, ако лунните микроорганизми действително съществуваха, предприетите процедури за неутрализирането им вероятно щяха са провал.
„По всяка вероятност микроорганизмите, които има най-голям шанс да се развият на Луната, щяха да заразят астронавтите, да замърсят космическите им кораби, да избягат в Тихия океан и да пробият изолацията в ЛРЛ, точно когато тестовете на растения“, пише Дегрут в статията.
„Карантинните мерки изглеждаха успешни само защото не бяха необходими.“
Имало е много проблеми с процедурата, които Дегрут описва: капсулата, използвана за приземяването на екипажа на „Аполо 11“ в Тихия океан, се вентилира при спускането си, което може спокойно да изпусне извънземните микроби в атмосферата. След това, когато пада в океана, тя е отворена, за да може екипажът – и, разбира се, всички евентуално смъртоносни микроби (които не са се пръснали при вентилацията) – да излязат в океана.
„Ако имаше лунни организми, способни да се възпроизвеждат в земния океан, щяхме да измрем“, заяви пред „Ню Йорк Таймс“ бившият служител на НАСА по планетарната защита Джон Румел.
Астронавтите също можеха да се окажат в опасност, докато се връщат от Луната в своя кораб.
„Лунният прах беше навсякъде. Тъй като дразнеше кожата и белите дробове, тази нощ двама от астронавтите спяха в шлемовете и ръкавиците си. Отстраняването на целия прах явно е било невъзможно“, пише Дегрут. „Ако в нея се криеше някакъв патоген, тя лесно щеше да ги зарази“.
Когато астронавтите се завръщат на Земята, филмът, който използват за заснемане на Луната, бързо е обработен за да се представят кадрите пред обществеността. Докато филмите пътуват за обеззаразяване с помощта на газа етиленов оксид, петима техници установили, че при обработката им са били изложени на лунен прах.
НАСА, която е знаела, че замърсяването от извънземни форми на живот е малко вероятно, е знаела също, че има много пропуски в карантинната процедура. Към момента на приключването ѝ 24 души са били поставени под карантина заради потенциално заразяване. Дегрут пише, че НАСА, мотивирана от това, че е победила Съветския съюз в битката до Луната, не е отделила време, за да създаде адекватна защита нито за астронавтите, нито за планетата Земя.
„В продължение на почти една година тестовете и симулациите бяха разкрили критични проблеми с автоклавите, а федералните служители многократно предупреждаваха, че те спешно се нуждаят от поправяне“, пише Дегроот. „И все пак нямаше достатъчно време, за да бъдат подготвени за пристигането на астронавтите от „Аполо 11“, командния модул, филмовите записи и пробите. Ако „Аполо 11″ беше върнал микроорганизми от Луната, те вероятно щяха да избягат на свобода“.
Разбира се, оттогава НАСА вече е разработила нови насоки за поставяне на проби под карантина още извън Земята. Надяваме се, че скоро ще можем да ги тестваме с проби от места, за които е много по-вероятно да има живот.
