Най-големият провал на Apple – Newton беше добра идея, която доведе дори до смъртни случаи в компанията

На 29 май 1992 г. Apple представя своя най-голям и революционен продукт. Не се страхувайте, ако никога не сте чували за него, макар и да сме сигурни, че познавате тази цяла гама, Newton MessagePad просто никога не се развива до самия край. Истината е, че не е разработван и толкова много от Стийв Джобс и компания, а е рожба на тъжни опити за оригинална идея, докато бордът на директорите е бил категоричен, че Джобс не е необходим.

Въпреки големите главоболия и опитите за създаване на нещо оригинално, Newton живее само 5 години и е описван като една от сериозните издънки и сякаш Apple никога повече не се връща назад. Проблемът е, че когато Джон Скъли идва и обещава да превърне Apple в печеливша компания, Джобс трябва да се оттегли като изпълнителен директор. Създаването на скъпия, но за времето си, перфектен Macintosh ще роди много проблеми за борда на директорите.

Скъли започва да създава своята легенда за падение в началото на 1986 г. Не можем да бъдем чак такива критици, Джон има интересна идея за концепт, който работи изцяло с глас на потребител и практически прилича на първия виртуален асистент, който работи с гласови команди.

През 1986 г. е трудно да се мисли за нещо подобно, но Скъли има идеята и скоро ще се наложи да уволнява служители, които просто не могат да отговорят на исканията на компанията. Стийв Сакоман е един от създателите на Macintosh II и иска да мисли в посоката на преносимите компютри, включително лаптопите, които някога е строял за Hewlett-Packard. Apple му предлагат да започне да работи върху лаптопа Macintosh, но дори това не се случва и тук идва идеята за нещо като таблет с размерите на сгънат А4 лист, който позволява на хората не само да четат, но дори и да пишат.

Технологията е още много далече от създаването, Сакоман ще намери специалисти от АТ&T, които да разработят по-слаб, но достатъчно стабилен процесор с малки размери, за да може да захрани Newton. Разработеният процесор има доста проблеми и бъгове, които не отговарят на исканията на Apple, освен това е твърде скъп и Лари Теслър не го одобрява от самото начало.

Оригиналният дизайн на Newton изисква цели три процесора, за да работи и цената на това устройство ще бъде от близо 6000 долара, което е твърде много за всеки един потребител в онова време, а за да е още по-страшно, трябва да обърнем внимание и на факта, че самото устройство няма да е готово в следващите 5 години. Идеята, че един клиент ще има свободата да пише върху дисплея и ще може да въвежда данни по възможно най-лесния начин, всичко това е просто един особен скок в технологията, но отново, същата не е готова да отговори на основните идеи.

Сакоман е очарован в началото, но на финала вижда доста проблеми и започва да си мисли, че най-вероятно няма да може по никакъв начин да завърши започнатото. В началото на 1990 г. ще се откаже от проекта и ще напусне с още колеги, фокусирайки се върху създаването на собствен компютър и собствена операционна система.

По същото време Apple вече са готови да представят още една топ секретна дивизия, която работи върху уникално преносимо устройство. Newton ще бъде насочен към друга дивизия и отделна компания, която трябва да премахне някои от проблемите и също така да използва нов и доста по-разумен хардуер – говорим за цена, защото качеството ще е доста трудно за постигане.

Newton получава нов живот с помощта на малка британска компания на име Acorn, която създава нов процесор и се съобразява със слабата батерия на самото устройство. Инвестицията е от 3 милиона долара и скоро Newton има нов дом. Лари Теслър започва да работи със Стийв Капс върху софтуера на устройството. Капс е имал идеята да създаде устройство, което да работи с писалка, но малко след това си тръгва, защото не вярва в бъдещето на компанията. Лари ще направи ново предложение и ще обещае повече пари, както и свобода да завърши своя проект по начина, по който иска.

Капс описва тази идея като едно от най-умните парчета хартия, на които един човек е можел да пише. Идеята е била, че върху него може да се рисува, да се създават обекти под свободна форма и системата да преведе или да подобри картинките, а след това и да завърши цялата визия. Писането на ръка трябва да е в основата на продукта. Нещо още по-интересно е, че има една легенда, в която когато един от служителите на Apple се появява в Москва, неизвестен руснак му подава дискета и след това изчезва. Според легендата, там има демо версия на софтуер, който разпознава почерк. Apple дава кредит на инженера Степан Пачиков, който по-късно създава компанията ParaGraph International.

Проблемите не свършват до този момент, скоро Newton ще се превърне в истински проект. Джон Скъли ще заяви, че Newton трябва да се събира в джоба на човек, а това означава още повече главоболия. Някои от инженерите се шегуват, че е по-добре да вербуват някоя модна компания, която може да направи якетата с по-големи джобове.

Демонстрацията на устройството се случва на 29 май 1992 г. Скъли показва своя личен персонален асистент, но самото устройство е твърде далече от пускането на пазара.

Демонстрацията печели вниманието на хората и всички са впечатлени от идеята и факта, че наистина могат да решат много проблеми. Фактът, че могат да се правят изображения, които по-късно да се подобрят и да се местят спокойно по екрана с помощта на писалка, всичко това е особен позитив. Единственият проблем е, че демото е направено само върху нещата, които работят.

Същата тактика се прилага по-късно и за първия iPhone, както и за първия iPod с цветен дисплей. Зад цялата мъка се оказва, че всички инженери работят между 15-20 часа на ден. 30-годишният Ко Исоно решава да се самоубие през декември 1992 г. Осъзнали своята грешка, Apple официално слагат и специална програма за психическо здраве. След една дълга и мъчителна година, Newton официално започва продажба, датата е 2-ри август 1993 г.

През далечната 1993 г. въпросното устройство струва около 900 долара или 1800 долара днес. Това са пари, които се дават за иновация и качество, но не и за бъгове и тонове проблеми, каквито има в изобилие за Newton. Екранът няма никаква подсветка и е черно-бял LD с резолюция от 240 на 320 пиксела. Основната идея, че устройството може да разпознава почерка, официално не работи и никога не заработва. Много от думите не се разпознават. И когато обществото не е доволно от иновацията, скоро започват проблемите и подигравките. Гари Трудо създава цяла серия от комикси по темата. Simpson правят един специален епизод, в който включват Newton.

И нека приемем, че американците никога не са били толкова жестоки към един продукт, до днес е трудно да научим iPhone да разпознава някои думи на български и до днес се опитва, но проблемът при Newton е, че той самият идва с още много проблеми. Калкулаторът не може да смята понякога дори с най-прости формули, контактите и тефтерчето с адреси не работят. Що се отнася до календарът, той е пълна катастрофа.

Apple все пак имат и много добри идеи като например четенето на електронни книги, идеята се ражда цели 14 години, преди да се появи Amazon. Същото важи и за въвеждането на стандарт за WiFi, които ще дойдат през 1997 г. Newton идва с инфрачервен порт и позволява изпращането на съобщение и други. Свързването с компютър става с кабел.

Newton OS е разписана от C++ и има друг скрипт за програми.

Повечето фенове на Apple ще опишат това като един класически бета тест за продукт, върху който Apple ще базира своята технология. Много от елементите ще се пренесат в iPhone, но за времето си Newton ще бъде един от класическите провали на компанията. И по мнението на мнозина, това е последният такъв.