Митовете за пандемията от 1918 г.

Пандемия – това е страшна дума. Но светът вече е виждал не една и две пандемии, които са били дори по-лоши от сегашната. Например, грипната пандемия от 1918 г., често погрешно наричана „испански грип“. Грешните схващания за един такъв глобален въпрос може да подхранят неоснователните страхове и относно COVID-19. Винаги е подходящ момент да ги коригираме.

По време на пандемията от 1918 г. се смята, че загиват между 50 и 100 милиона души, което по това време са цели 5% от световното население. Половин милиард души пък са заразени.

Особено забележително, че грипът отнема живота на иначе здрави млади възрастни, за разлика от децата и стари хора, които обикновено боледуват най-много. Някои го наричат ​​най-голямата пандемия в историята.

Грипната пандемия от 1918 г. е редовна тема за спекулации през последния век. Историците и учените изтъкват множество хипотези относно произхода, разпространението и последствията. В резултат на това много от нас таят погрешни представи за пандемията. Като коригираме тези грешни представи, може да разберем по-добре какво всъщност се е случило и да научим как можем да предотвратим и смекчим подобни бедствия в бъдеще.

Пандемията идва от Испания

Никой не вярва, че така нареченият „испански грип“ произхожда от Испания.

Пандемията вероятно получава този прякор заради Първата световна война, която по това време е в разгара си. Големите държави, които участват във войната, се стремят да не окуражават и радват враговете си, така че сведенията за степента на грипа са потиснати в Германия, Австрия, Франция, Обединеното кралство и САЩ. За разлика от това, неутралната Испания няма нужда да държи грипа в тайна; така се създава фалшивото впечатление, че испанците понася огромно количество болни.

Всъщност географският произход на грипа се обсъжда и до днес, въпреки че различните хипотези предполагат Източна Азия, Европа и дори Канзас.

Пандемията е дело на „супервирус„

Грипът от 1918 г. се разпространява бързо, убивайки 25 милиона души само за първите шест месеца. Това кара някои да се уплашат, че човечеството е към своя край и че грипът е особено смъртоносен.

По-скорошно проучване обаче показва, че самият вирус, макар и по-смъртоносен от други щамове, не се различава коренно от тези, които причиняват епидемии през други години.

Голяма част от високата смъртност може да се дължи на пренаселеността във военните лагери и градската среда, както и на лошото хранене и санитарните условия, заради военновременната обстановка. Сега се смята, че много от смъртните случаи се дължат на развитието на бактериални пневмонии в белите дробове, отслабени от грипа.

Първата вълна от пандемията е най-смъртоносна

Всъщност през първата вълна смъртните случаи от пандемията през първата половина на 1918 г. са относително малко.

През втората вълна, от октомври до декември същата година, се наблюдава най-високата смъртност. Трета вълна през пролетта на 1919 г. е по-смъртоносна от първата, но по-малко от втората.

Учените сега смятат, че забележимото увеличение на смъртността през втората вълна е причинено от условия, благоприятстващи разпространението на смъртоносен щам. Хората с леки случаи остават вкъщи, но тези с тежки случаи често са претъпкани в болници и лагери, увеличавайки предаването на по-смъртоносна форма на вируса.

Вирусът убива повечето хора, които се заразяват

Всъщност по-голямата част от хората, заразени с грип от 1918 г., оцеляват. Националните нива на смъртност сред заразените обикновено не надвишават 20%.

Въпреки това смъртността варира при различните групи. В САЩ тя е особено висока сред индианското население, може би поради по-ниските нива на излагане на минали щамове на грип. В някои случаи цели местни общности са унищожени.

Разбира се, дори 20 % смъртност значително надвишава типичния грип, който убива по-малко от 1% от заразените.

Терапиите по това време имат малко влияние върху болестта

По време на грипа през 1918 г. не са налични специфични антивирусни терапии. Това до голяма степен е вярно и днес, защото повечето медицински грижи за болните от грип имат за цел да подкрепят пациентите, а не да ги излекуват.

Една хипотеза предполага, че много смъртни случаи от грип всъщност могат да се дължат на отравяне с аспирин. Тогавашните медицински власти препоръчват големи дози аспирин до 30 грама на ден. Днес около четири грама ще се считат за максималната безопасна дневна доза. Големите дози аспирин могат да доведат до много от симптомите на пандемията, включително кървене.

Въпреки това смъртността изглежда е същата, както на някои места по света, където аспиринът не е толкова лесно достъпен, така че дебатът продължава.