Магнитната буря, която взриви 4000 морски мини

През август 1972 г. голям брой американски магнитни мини във водите около Северен Виетнам започват спонтанно да експлодират, без да има кораб до тях. САЩ съобщават за десетки експлозии, но се изчислява, че количеството им достига около 4000.

Какво би могло да задейства тези експлозиви? Изненадващо – Слънцето.

Геомагнитна буря от август 1972 г.

През август 1972 г. една от най-мощните слънчеви бури, регистрирани някога, удря Земята. Този месец Слънцето показва повишена слънчева активност, след което отприщва поредица от изключително мощни слънчеви изригвания.

Геомагнитната буря е интензивно изригване на радиация от повърхността на Слънцето, причинено от взаимодействието на мощните магнитни полета на звездата. Това избухване на енергия може да бъде последвано от коронално изхвърляне на маса (КИМ), каквото можете да видите на видеото. КИМ е магнитен облак от радиоактивни частици, които се изхвърлят от Слънцето в студеното космическо пространство с неочаквано високи скорости. Въпреки че Слънцето е на почти 150 милиона километра от Земята, нормалните КИМ могат да стигнат до нашата планета само за един или два дни.

По време на бурята от 1972 г. най-мощният пристъп се случва на 4 август, изпращайки намагнетизиран и радиоактивен облак, който достигна Земята само за 14,6 часа, което е рекорд, който и до днес стои като най-краткото записано време за изтласкване на коронална маса.

При пристигането й сензорите и устройствата за наблюдение по цялата Земя са залети със заредени частици, които нарушават работата на екраните на тези системи. По същия начин магнитометрите са претоварени. Взаимодействието на бурята с магнитосферата на Земята предизвика ярки полярни сияния много по-на юг от нормалното – част от тях извънредно ниско, чак в Испания.

Опасностите от бури с тази сила обаче не се ограничава само до планетата ни. Сателитите и други космически кораби могат да бъдат сериозно повредени от изхвърлянето на една толкова интензивна коронална маса, като тя може да причини на един спътник приема около две години износване.

Тревожното е, че бурята се случва между Аполо 16 и Аполо 17, като последната мисия ще се осъществи само няколко месеца по-късно. Ако астронавтите са на мисия по време на събитието, те щяха да бъдат изложени на опасна доза радиация дори в защитения команден модул на кораба. Ако са на лунна разходка в този момент, те вероятно биха получили доза радиация, достатъчна да гарантира смъртта.

Взривяване на мините

Американските мини, разположени около Северен Виетнам, се задействат с магнит. Сензорите в мините постоянно наблюдават магнитните полета около устройството, които биха се променили, когато кораб влезе в близост до него. Самата мощност на слънчевата буря от 1972 г. обаче е достатъчна, за да промени магнитното поле на Земята и съответно достатъчно мощна, за да задейства тези мини.

По онова време военните вече знаят, че слънчевите бури могат да повлияят на системите на Земята, но не разбират до каква степен това може да се случи.

Нова оценка за събитието от 1972 г.

През 1972 г. странните събития, причинени от огромното КИМ, се разглеждат като незначителни и най-вече попадат под радара на изследователите по онова време. Едва когато Делорес Нип, изследовател в Университета на Колорадо Боулдър, започва да анализира случая, истинският мащаб на дейностите на Слънцето са осъзнати.

Изследванията на Книп започват след случаен разговор с колега, който по това време работи в това, което по-късно щеше да се превърне в Центъра за прогнозиране на космическото време. Там колегата му става свидетел как служители на ВМС на САЩ влизат на среща с шефа си и макар да не чува подробности, той знае, че става дума за скорошна тогава слънчева буря и нейното въздействие върху армията.

След като научава за това, Нип се потапя във военните архиви, където открива документ, който е разсекретен през 90-те години на миналия век и съдържа информация за спонтанното взривяване на морските мини в Азия.

С още малко ровене, тя осъзнава, че оценките, направени по това време, значително намаляват силата на бурята. Нип вярва, че бурята всъщност е много по-близо до събитието от Карингтън от 1859 г., най -голямата геомагнитна буря, регистрирана някога.

Въпреки това мнозина не успяват да осъзнаят значението й.

„Мисля, че хората забравиха за бурята“, каза тя. „Те не знаят за проблема с морската мина, а ефектът върху електрическите мрежи е публикуван в инженерни списания, а не в научни списания.“