Кратка история на караваните и кемперите
На 21 август 1915 г. семейство Конклин тръгва от Хънтингтън, Ню Йорк, на къмпинг с превозно средство, наречено „Джипси ван“ (на снимката). Визуално вцепеняващ и хитро проектиран, 7,5-метровия 8-тонен бус е създаден по поръчка от Gas-Electric Motor Bus Company на Роланд Конклин, с цел да осигури максимален комфорт по грубия път за Сан Франциско. The New York Times избухва, че ако „Командирът на Верните“ (арабска титла) заповяда на „джиновете… да произведат от въздуха… превозно средство, което трябва да има способността да се движи и въпреки това да бъде жилище, подходящо за халиф, резултатът би бил недалеч от реалната къща на колела, която току-що напусна Ню Йорк.“
През следващите два месеца сем. Конклин и Джипси ван стават обект на обществено любопитство по целия им път на запад и попадат в медиите из цялата нация. Луксозно оборудван с електрически генератор, осветление от крушки с нажежаема жичка, напълно изрядна кухня, сгъваема маса и бюро, скрита библиотека, фонограф, дивани с възглавници, разнообразие от малки уреди и дори „покрив-градина“, този ван е чудо на технологиите.
За много американци автомобилът на Конклин е първият кемпер, която виждат. Днес тези моторизирани къщи могат да проследят своя произход до периода между 1915 и 1930 г., когато желанието на американците да се отпуснат сред дивата природа, докато същевременно имат множество удобства, за първи път се синхронизира с къмпинг индустрията, която има капацитета да се доставят и двете.
Къмпингуването като забавление не е нещо нов през 1915 г.: има го още от 1869 г., когато Уилям Х. Х. Мъри публикува своите безумно успешни приключения в пустинята; Или „Camp-Life in Adirondacks“, първият пътеводител на Америка в тази област.
От тогава къмпинг браншът бавно се модернизира. Още през 70-те години на 19 век се появява идеята да се ходи на излети за по-продължително време с кон и каруца. Около 1910 г. темпът на модернизация се увеличава още повече, когато започват да се появяват евтини автомобили и с нарастването на доходите продажбите им експлодират. В същото време ваканциите стават все по-широко разпространени – скоро конете и каруците стават моторни превозни средства и всички от средната класа поглеждат към къмпингуването. Първият кемпер е ръчно изградена през 1904 г. Тя може да подслони четирима възрастни, осветен е с лампи с нажежаема жичка и има „ледена кутия“ и радио. През следващото десетилетие по-заможните изобретатели адаптират различни автомобили и шасита от камиони, за да създадат още по-просторни и удобни кемпери, но новите висоти са достигнати през 1915 г., когато Роланд и Мери Конклин представят своя джипси ван. За разлика от своите предшественици, богатото семейство Конклин модифицира цял автобус в напълно обзаведен двуетажен кемпер.
Въпреки удобствата си, кемперите от онова време имат две ограничения, което в крайна сметка довежда до създаването на караваните-ремаркета. От кемпера не може да се махне къщната част и да се кара само автомобилната част. Освен това много кемпери са големи и могат да пътуват само пътищата за коли, но малко по пресечен терен. Като следствие от тези ограничения (плюс относително високата им цена) кемперите остават предпочитания избор на по-богатите къмпингуващи през 60-те години на миналия век, a караваните – на хора със средни възможности.
Най-ранните „автомобилни ремаркета за къмпинг“ се появяват в началото на 10-те години на 20 век, но те са спартански и служат само за пренос на палатки, спални чували и друго оборудване. Скоро по-мотивирани изобретатели започват да закрепват платното на палатката върху рамка направо на ремаркето и добавят място спане и шкафове с удобства за готвене, създавайки първите „ремаркета-палатки“.
Това ремарке-палатка обаче има някои недостатъци, които стават ясни за Артър Г. Шерман през 1928 г., когато той и семейството му наводняват своето. Това толкова отвращава Шерман, че той решава да създаде нещо по-добро.
Първоначалният дизайн на новото ремарке за къмпинг на Шерман представлява тяло от шперпла, в което Шерман поставя шкафове, ледена кутия, печка, вградени мебели и място за багаж. По днешните стандарти ремаркето беше малко, квадратно и непривлекателно, но е твърдо и водоустойчиво и не изискваше сгъване. Шерман кара дърводелец да му го построи за около 500 долара и семейството взе новия си „Покрит вагон“ на къмпинг на следващото лято на 1929 г.
