Редът на планетите е нещо, което повечето от нас научават в училище: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун( и до 2006 г. Плутон).
И би било съвсем естествено да си помислим, че като земляни, най-близката планета до нас е Венера. В известен смисъл бихме били прави – в най-близката си точка Венера се приближава до Земята по-близо от всяка друга планета в Слънчевата система. По същия начин нейната орбита е по-близо до нашата орбита от всяка друга. В друг смисъл обаче бихме грешили. Поне така се твърди в статия, публикувана във Physics Today.
За да идентифицират най-близкия ни съсед, инженери, свързани с НАСА, Националната обсерватория в Лос Аламос и Центъра за развитие на инженерни изследвания на армията на САЩ, изграждат компютърна симулация за изчисляване на средната близост на Земята до нейните три най-близки планети (Марс, Венера и Меркурий) за 10 000-годишен период.
И поради начина, по който планетите се подравняват по време на съответните си орбити, моделът показва, че Земята прекарва повече време по-близо до Меркурий, отколкото до Венера или Марс.
„С други думи, Меркурий е средно по-близо до Земята, отколкото Венера, защото обикаля по-близо около Слънцето“, обясняват авторите.
Всъщност не е само Земята. По-нататъшните изчисления показват, че всичките седем планети в Слънчевата система (без Меркурий…) прекарват по-голямата част от орбитата си по-близо до „Крилатия пратеник“, отколкото до всяка друга планета. Звучи невъзможно? Ето как го пресметнаха.
Резултатите се базират на техника, наречена метод на точков кръг (МТК) – по същество, математическо уравнение, което взема орбитите на две планети като кръгови, концентрични и в една равнина и изчислява средното разстояние между тях, докато обикалят около слънцето.
„От МТК забелязахме, че разстоянието между две орбитални тела е минимално, когато вътрешната орбита е минимална“, обясняват авторите. „Това наблюдение води до зависимост, което наричаме „whirly-dirly corollary“ (наречено на епизод от анимационната поредица „Рик и Морти“): За две тела с приблизително еднакви, концентрични, кръгови орбити, средното разстояние между тях намалява с намаляването на радиуса на вътрешната орбита.“
„От това заключение и от таблицата става ясно, че Меркурий (среден орбитален радиус от 0,39 AU), а не Венера (среден радиус от 0,72 AU), е най-близката планета до Земята средно (AU са астрономически единици – astronomical units – 1 AU е равна разстоянието между Земята и Слънцето; използва се вместо километри или мили, защото разстоянията в космоса са огромни).
Компютърната симулация, която проследява позициите на четирите планети за период от 10 000 години и изчислява средното разстояние между тях, дава резултати, които се различават от традиционните изчисления (определени чрез изваждане на средния радиус на вътрешната орбита от средния радиус на външната орбита) с невероятните 300%. Същевременно се различава от изчисленията с МТК с относително незначителния 1%.
Установено е, че средното разстояние между Земята и Венера е 1,136 астрономически единици (0,28 по „стария метод“). За сравнение, средното разстояние между Земята и Меркурий е 1,039 астрономически единици (0,61 по „стария метод“).
Хипотезата все още предстои да бъде представена в рецензиран доклад и без съмнение ще бъде подложена на задълбочен кръстосан анализ от експерти в областта, но авторите вече отбелязват някои възможни употреби на техния новоизработен подход.
„С правилните предположения МТК може да се използва за получаване на бърза оценка на средното разстояние между всеки набор от орбитални тела“, пишат авторите.
„Може би може да бъде полезно за бързото оценяване на сателитни комуникационни препредавания, за които силата на сигнала пада с квадрата на разстоянието. Във всеки случай, сега поне знаем, че Венера не е най-близката ни съседка – и че е Меркурий, и то за всички.“