Според теорията на хаоса, едно размахване на крилата на пеперуда от единия край на света ще може да предизвика цунами на другия край на света. Всичко това звучи прекрасно, но не трябва да забравяме, че теорията на хаоса изисква много повече. В света на хаоса няма нищо, което човек да може да очаква, тук всичко зависи от случайността и шанса.
Има една подробност, законът на хаоса е силно обвързан с физиката и климата, той работи в определена системност, особено ако следим климатичните промени. Метеоролозите често се шегуват, че промените в климата могат да се опишат най-точно като разглезено дете, което в рамките на няколко минути може да промени мнението си.
Учените определят хаоса като увеличаване на ефекта от минимални промени в настоящия момент, водещи до дълги и непредвидими ситуации. Нека си представим две почти идентични истории. В едната двама души ще се сблъскат, докато се намират на жп гара.
Във вторият вариант ще открием, че влакът е пристигнал с 2 минути по-рано и двамата никога няма да се срещнат. Следователно при втория вариант няма как да имаме някаква история или контакт. Най-често тези детайли не се взимат предвид, но има случаи, в които водят до следващите големи главоболия.
Един добър пример ще са 60-те и 70-те години. Хаосът продължава да бъде специална сложна система, която може да се доближава до случайността, но не винаги ще може да отговори на определението за случайност. Случайност можем да открием при картите. Използвайки някаква логика и раздаване, веднага можем да познаем следващата ръка или поне да имаме някакъв процент на успех при раздаването.
Няма как обаче да предскажем с точност времето през следващата седмица. Хаосът може да се предскаже в краткосрочен план, но в никакъв случай в дългосрочен, особено след като имаме бързо променящи се елементи в тази посока.
Защо обаче е толкова важна теорията на хаоса? Исак Нютън често я използва във физиката, защото не вярва, че вселената работи по часовник. Според него, когато един процес започне, той задължително ще има някакъв резултатът – предимно очакван. Единственият проблем е, че теорията на хаоса е доказала как трябва да се взимат всички променливи в тази обстановка.
Следователно Нютон често използва и тази теория, за да може да има случаен фактор и да изчислява с по-висока точност своите експерименти. Именно случайният фактор е един първите за проверка на математически отклонения, както и на краткотрайни тестове. По-важното е, че дори тази теория не дава толкова надеждни проверки в дългосрочен план, там вече на помощ идва и статистиката.
Теорията на хаоса е бърза проверка, но нищо повече от това, а и често някои променливи не могат да отговорят на всички очаквания.