Кога свършва историята?

Според проучване от 2015 г. на списание BBC History, повечето хора вярват, че едно събитие става част от историята след като минат десет години. Но какво ще кажат тези, които си изкарват прехраната като изучават миналото? Ето какво мислят група историци за границата между текущите събития и историята.

 

Професор Арне Вестад, Лондонско училище по икономика

Няма установена гранична точка, където историята спира и започва настоящето. Историята е набор от методологии и подходи, които по различни начини подчертават необходимостта от източници. Докато имате достатъчно източници, за да интерпретирате критично миналото, можете да говорите за история. Редица много талантливи млади хора вече пишат историята на света след 1989 г. и го правят много добре!

Професор Пол Фуракр, Университет в Манчестър

Историята изисква да има определена дистанция между събитието и анализа, ако последното трябва да оцени първото по отношение на значимостта и последици. Този анализ също изисква събирането на цялата възможна достоверна информация.

Историята свършва и настоящето започват в момента, в който последствията са непознаваеми, документите са недостъпни и в този момент реакцията, а не паметта, ни информира. Във Великобритания очевидна дефиниция на този въпрос ще бъде 30-годишното правило за предоставяне на информация.

Професор Кийт Лайбърн, Университет в Хъдърсфийлд

Моята собствена пределна точка би била 1968 г. Преди това има история, след това започваме да навлизаме в съвременния свят на модерното. Това е годината на съветското нашествие в Чехословакия и годината на студентските смущения в Париж, САЩ и дори Великобритания. Хората във всички части на света настояват за по-голяма прозрачност в политиката и повече равенство в обществото.

Това е и годината (4 април 1968 г.), когато Мартин Лутър Кинг е застрелян в Мемфис, Тенеси. Това е година на голяма надежда и голямо отчаяние за демократичните права и предизвикателствата пред расизма. Оттогава изминахме дълъг път, въпреки че последните проблеми на британската парламентарна система предполагат, че не сме достатъчно далеч. След 1968 г. обаче нещата започват да се променят, макар и често бавно в началото.

Д-р Сабин Лий, Университет в Бирмингам

Съвременната история, дори в най-широката си дефиниция, се отнася до събития от близкото минало, ефектите от които имат непосредствено влияние и значение за настоящето. За разлика от тях, текущите събития са текущи културни, политически и социални събития от значение и интерес днес.

Няма ясен момент във времето, в който дадено събитие става „историческо“ – границата е плавна и зависи от естеството на въпросното събитие. Едно отделно, самостоятелно събитие в съвсем близкото минало може да бъде класифицирано като историческо, докато продължаващ процес, започващ по-рано от това отделно събитие и пренасящ се в настоящето, може да се разглежда като текущо.

Професор Джон Чайлдс, Университет в Лийдс

Започвайки от най-скоро изтеклата наносекунда, историята изучава цялото минало. Първоначалните разкази и тълкувания ще бъдат журналистически и недостатъчно обмислени, но постепенно с течение на времето се предоставят допълнителни източници, позволяващи все по-зрели и всеобхватни анализи на ситуацията.

Въпреки това, както музиката, например, взема цвят от инструментите, които я свирят, така и историята търпи оцветяване от интелекта и съвременните перспективи на историците. Няма граница между текущите събития и историята, а само напредък по един непрекъснат път.

Професор Патриша Хъдсън, Университет в Кардиф

Няма хронологична граница между историята и текущите събития. Каквото и да се е случило току-що по-рано днес, вчера или през последните или далечните десетилетия, всичко изглежда в миналото. Коя част от миналото става обект на историческо изследване е важният въпрос.

Това зависи от актуални, както и от минали проблеми и въпроси, към които историците са привлечени, и дали инструментите за изследване на историка хвърлят светлина върху събитията по начини, които не могат лесно да бъдат възпроизведени от журналистиката, социологията, икономиката или други центрирани в настоящия момент дисциплини. Задачата на историка е да посочи приликите и разликите между минали и настоящи явления, за да избегне капана на мисленето, че всичко може да бъде разбрано само като се наблюдава настоящия момент.

Професор Марго Фин, Университет в Уорик

Къде свършва историята и започват текущите дела? Когато бях докторант в Колумбия през 80-те години, много строго ни казаха, че територията на нашата дисциплина спира през 50-те години – всичко след това е „политическа наука“. Оттогава отдалечаването от политическата история само допринася – заедно с развитието на постмодернизма – за деконструкцията на такива твърди възгледи.

Сега бих се осмелил да кажа, че историята (не текущите дела и със сигурност не политологията) се случва, докато пиша този отговор. Въпросът подлежи на исторически анализ и отговорът ми е наситен от миналото. Така че съм готов да обърна въпроса наопаки. Кога започва „текущите дела“?

Професор Авнер Оферта, Оксфордски университет

Пуристите от Оксфорд настояват историята да се изучава изцяло заради самото изучаване на история. Това предполага спиране на изучаването й доста време преди настоящето. От друга гледна точка историята не е период във времето, а търсене на истината. Тя изследва промяната във времето и се концентрира върху неповторими вериги от събития, които все пак могат да бъдат изследвани с помощта на подходите както на хуманитарните, така и на социалните науки.

Настоящето е излязло от миналото и се нуждае от познание за миналото, за да бъде разбрано. Ако историческото разбиране е валидно за миналото, то е валидно и за настоящето. Моята собствена практика като учен и учител няма временни граници. Всъщност бъдещето също е ограничено от миналото; то ще се промени с течение на времето и следователно е подходящо за разследване с подходите на историята.

Професор Евън Маудсли, Университет в Глазгоу

За историците в съвременна Русия този въпрос има лесен отговор: историята приключи на 19 август 1991 г. с преврата срещу Михаил Горбачов и началото на краха на руския комунизъм. Всичко се променя след това: политическата система, историческите перспективи и наличието на източници. Тези от нас, които са изучавали „съветска“ история, сега са в нов свят. Предполагам, че това може да бъде разширено и за други пък до падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г.

Всички тези събития са преди 30 години и отразяват лична гледна точка и конкретно общество, но като цяло отнема около поколение (20 години) след едно събитие преди източникът и перспективата да направят „история“ с някаква трайна стойност възможна. От друга страна, разбирам, че може да е трудно да се изчака толкова дълго: точно сега чета „Хазартът“ от Томас Рикс (Penguin, 2009), история на събитията, случили се преди 10 години в Ирак.