Китайският крем за лице на 2700 години
През 2017 и 2018 г. екип от учени, ръководен от Имин Ян от Китайската академия на науките в Пекин, изследват гробница на 2700-годишен благородник в археологическия обект Лиджиава в Северен Китай, когато откриват нещо странно: малък бронзов буркан, пълен с жълто-бели бучки.
Както Майкъл Маршал съобщава за New Scientist, Ян и колегите му използват химически анализи, за да идентифицират материала вътре в буркана като вид крем за лице, което прави благородника един от, ако не и най-ранният, известни примери за китаец, използващ козметика. Откритията им, публикувани в списание Archaeometry, предполагат, че човекът е погребан в Лиджиава през периода „Пролети и есени“ (771–476 г. пр. н. е.).
Според Nature news, сместа е направена от животинска мазнина и лунно мляко – кремообразно, подобно на кал вещество, открито във варовиковите пещери. Преобразувано в сух прах при извличането му от покрива на пещера, лунното мляко запазва своя ярък бял цвят, когато се комбинира с животинска мазнина и се нанесе върху лицето, пише Нейтън Фалде за Ancient Origins.
„Освен, че е кулинарна съставка“, обясняват авторите в статията, „животинските продукти са използвани и в козметичната индустрия“.
Лунно мляко
Избелването на лицето с козметика може да е помогнало на аристократа да утвърди статуса си над членовете на обществото от по-ниска класа, според Bob Yirka от Phys.org.
„Историческите записи от периода преди Цин описват избелването на лицето чрез козметична употреба като източник на културна гордост“, отбелязва изследването. „Избеленото лице с неестествен тен може да прикрие… кожни дефекти и бръчки, създавайки вид на младостта и красотата с маниер величествен и привлекателен за аристократичната класа.“
Също така, изследователите теоретизират, че кремът може да е играл роля в религиозните церемонии. Предишни изследвания показват, че ранните последователи на китайската философска традиция даоизмът са вярвали, че в пещерите се намират минерали, пропити с магически свойства.
Наскоро анализираният крем – заедно с други лосиони за лице, открити в гробниците на елитни членове на китайското общество – показва, че козметичната индустрия вече е станала специализирана до началото на „Пролети и есени“, според проучването. Епохата получава името си от пролетните и есенните анали, които са хроника на близо 250 години от състоянието на династията Джоу в историята на Лу.
„Тази работа ни дава ранен пример за козметично производство в Китай и, заедно с разпространението на други подобни козметики през този период, предполага възход на прохождаща козметична индустрия“, добавят авторите.
Преди скорошната находка, най-старият пример за козметика, намеренa в гроба на китайски мъж, е от периода на Трите кралства (220-280 г. сл. н. е.), казва съавторът Бин Хан пред New Scientist. Въпреки че китайските концепции за мъжката красота преди този период се фокусират върху вътрешното благородство и чест, това възприятие се променя между 3 и 6 век сл. н. е., когато носенето на фон дьо тен и балсам за устни все повече се превръща в норма за мъжете с висок статус, пише Шу Шиаомин за China Daily през 2017г.
Доказателствата за китайски жени, които използват грим, са преди находките Лиджиава и Трите кралства. През 2016 г. например екипът на Ян изследва червени козметични пръчки, в гробището Сяохе в Синцзян между 1980 и 1450 г. пр. н. е. Междувременно в Древен Египет козметиката е била използвана още в прединастичния период (около 6000–3150 г. пр. н. е.), според Джошуа Дж. Марк от Енциклопедия на древната история.
Както изследователите пишат в проучването, те са използвали погребални предмети, включително набор от бронзови оръжия, за да идентифицират мъжа от Лиджиава като високопоставен благородник.
Констатациите на екипа могат да помогнат да се демистифицира историята на Риу, източна васална държава на Джоу, която е считала Лиджиава за своя столица през периода „Пролети и есени“. Малко исторически сведения документират държавата Руй, но скорошното проучване предлага допълнителен контекст за съществуването на региона, социалната динамика и културните практики.
