Как се е пътувало със самолет: преди и сега

Световният въздушен трафик непрекъснато се увеличава и ако преди приблизително половин век да се качиш на самолет е било немислим лукс за хората от средната класа, то днес можеш да пътуваш nа срамно ниски пари от една точка на света до друга.

С установяването на самолетите като все по-масово и достъпно средство за транспорт, съвсем естествено е и да се променят правилата на борда им.

Пътуването в последните десетилетия толкова се е променило, че снимките на пътници в самолетите от 60-те вече са се превърнали в недостижима и приятна ретро идилия. На места дори не можем да си представим как преди са позволявали на пътниците да правят някои неща на борда.

Разликите между пътуването със самолет преди и сега са осезаеми – в списъка тук можете да прочетете за някои от тях. Тези неща едно време са били повече от нормални на борда на самолет:

Пушене

„Златната ера“ на летенето със самолет. Стюардесите са били като от конкурс за красота, а пътниците, с английска учтивост. По това време всеки пътник е можел да си запали цигара на борда на самолета. Днес това би било лудост, предвид, че пушенето е забранено на редица места не само във въздуха, а и на земята. Да извадиш кутия „Lucky Strike“ например по време на полет… представяте ли си го? И въпреки че самолетите били разделени на зони за пушачи и непушачи цялото място ухаело на цигарен дим.

Пиене

Ако днес си поръчате алкохол в самолета, може и да надминете цената на самия билет, че и повече, ако обичате да се „разтоварвате“ по време на полет. Но преди царството на нискотарифните компании, алкохолните напитки са се предлагали безплатно и неограничено на всички полети, заедно с комплименти под формата на храна. Бира, твърд алкохол, аперитиви, още вино с яденето. Но по някаква причина никой не е избухвал неконтролируемо на борда на самолетите след употребяване на алкохол, разказват очевидците.

Дискриминация

Днес е сравнително по-лесно да станеш стюардеса отколкото преди (стюард да не говорим, защото тази професия изобщо не е съществувала преди години. В минали епохи стюардесите е трябвало да отговарят на определени условия. Сред тях са били да бъдат необвързани, между 21 и 27 години, с отлично пропорционална фигура, предразполагащ вид и ако са одобрени, не могат да упражняват професията повече от 10 години. Обява за стюардеси в New York Times през 60-те е изглеждала така: „Току що дипломирала се от гимназията, необвързана (вдовици и разведени без деца също са в тази група), 20-годишна (момичета на 19 и половина също могат да кандидатстват за бъдещ подбор). Височина от 157 см до 165 см, тегло – от 47 кг до 61 кг.

Безплатно ядене

Както пиенето, така и храната е била безплатна. Но с навлизането на нискотарифните авиолинии на пазара, традиционните превозвачи е трябвало да се нагаждат според новите правила и вече в определени авиокомпании, дори пътниците в първа класа трябва да плащат за храна. Преди години, за сравнение, полет на компанията „BOAC“ от Сидни до Лондон предлага на пътниците си закуска, обяд вечеря и следобеден чай, включващи ястия като пиле на грил, печени картофи, салата, френски десерти, коктейли и много други ястия.

Посещение на пилота

Ако едно време дори във филма „Аirplane!“ детето можеше необезпокоявано да влезе в пилотската кабина, то днес достъпът до там е строго забранен за пътниците. Преди обаче полетите да станат масово средство за транспорт, е могло да отидете и да си поговорите с пилота.

Големи бутилки в ръчния багаж

Да, това също. Нито е трябвало да опаковате всичките си течности в грозни найлонови торбички, нито е трябвало да се ограничавате с бутилки от 100 до 200 мл. Забраната е въведена през 2006 г.

Да се появиш час преди отлитане

И през това време пътникът пристига, „загрява“ с шампанско и хайвер, показва си паспорта и после се качва директно в самолета. Днес например бюрата за чекиране затварят час преди излитане, така че… разликата е осезаема.

Money, money, money

И така… всичко изброено дотук е било благодарение на един фактор – парите. Да пътуваш със самолет едно време е било лукс, който днес се равнява на еднодневен престой хотел в Дубай например. Полет от Сиатъл до Чикаго пред 60-те е струвал над 700 долара. А конкуренцията между компаниите е била в това коя ще предложи повече услуги. Това е било така, защото цената на полетите е била фиксирана за всички а авиокомпании на база на разстоянието между двете точки.