Как балоните променят начина, по който гледаме на света
Гигантски напълнен с газ балон, наречен Mammoth, се издига от лондонските градини Воксол и се изкачва в облаците, разкривайки птичи поглед над Лондон. За нас сега такава гледка може и да не е изглеждат като нещо особено: съвременното въздухоплаване е даденост, а всеки втори има дрон. Но през 19 век необятният „въздушен океан“ над главите ни е загадка.
Първите пътувания с балон обаче променят това.
През 1862 г. викторианският учен Джеймс Глейшър и въздухоплавателя Хенри Коксуел се издигат на 11 000 метра с балон – няколко километра по-високо от Еверест, по това време най-високата точка в атмосферата, до която хората са стигали. Пътуванията на двамата мъже, както и да други като тях, вдъхновяват изкуството и философията, въвеждат нови начини за гледане на света и преобразяват нашето разбиране за въздуха, който дишаме.
Преди изобретяването на балона, атмосферата е като празен лист, върху който мнозина проектират своите фантазии и страхове. Философи предполагат, че небето продължава вечно, а през средновековието се появяват разкази за птици, които са толкова големи, че могат да летят с хора на гърба си. Атмосферата също се смята за „фабрика на смъртта“ – място, където се наслояват болестотворните пари. Хората също се страхуват, че ако се изкачат в облаците, ще умрат от липса на кислород.
Мечтата за пътуване в небето се превръща в реалност през 1783 г., когато двама братя французи Жозеф-Мишел Монголфие и Жак-Етиен Монголфие пускат първия пилотиран балон с горещ въздух (на илюстрацията най-горе).
Ранните полети с балони обаче са трудни и опасни. Балоните неочаквано спадат, запалват се или отлитат в морето като така множество аеронавти и пътниците им намират края си. Отчасти заради тази присъща опасност, свободният полет с балон се превръща в обществено забавление, което вълнува тълпите, които искат да видят дали нещо няма да се обърка. Романистът Чарлз Дикенс, ужасен от полетите с балони, пише, че тези „опасни демонстрации“ не се различават от публичните екзекуции.
Някои от първите европейци, които излитат за забавление, се завръщат с истории за нови невероятни гледки, съчиняват стихове за това, което виждат, и разпространяват скици. В техните предания се появяват общи теми: усещането за блян, усещане за спокойствие и чувство за уединение и изолация. „Бяхме изгубени в океан от слонова кост и алабастър“, спомнят си Уилфрид дьо Фонвиел и Гастон Тисандие през 1868 г., когато се връщат от едно от пътуванията си. В книга от 1838 г. един от най-плодотворните писатели по темата, професионалният флейтист Монк Мейсън, описва издигането в атмосферата като „различно във всяко едно отношение от всеки друг процес, с който сме запознати“. Веднъж издигнат, пътешественикът е принуден да погледне „света без самия него“. Френският астроном Камил Фламарион пише, че атмосферата е „ефирно море, обхващащо целия свят; вълните му измиват планините и долините, а ние живеем под него и то прониква в нас.“
Пътуващите също така са поразени от дифузията на светлината, интензивността на цветовете и ефектите от атмосферното осветяване. Един учен наблюдател през 1873 г. описва атмосферата като „прекрасен свят от цветове, който озарява повърхността на нашата планета“, отбелязвайки „прекрасния лазурен оттенък“ и „променящите се хармонии“ на нюансите, които „озаряват света“.
Има я също и гледката от птичи поглед върху градовете, фермите и полята отдолу. През 1852 г. социалният реформатор Хенри Мейхю си припомня картините, които вижда на Лондон от погледа на „ангел“: „мънички хора, приличащи на толкова много черни точици“, се разхождат из „странно, нелепо струпване на дворци и жилищни къщи.“ За Мейхю подредбата на земеделските земи е „най-изящната наслада, която някога съм изпитвал“. Къщите пък изглеждат „като малки дървени детски играчки, а улиците като коловози“. Толкова дълбок е здрачът в далечината, че „беше трудно да се каже къде свършва земята и започва небето“.
Атмосферата не е просто сполучлива точка за живописни гледки. Тя е и лаборатория за открития, а балоните са благодат за учените.
По това време има различни теории за това как и защо се образува дъжд. Учените обсъждат ролята на пасатите и химичния състав на атмосферата. Хората се чудят какво причинява мълниите и какво ще се случи с човешкото тяло, когато се издигне по-нагоре. За учени изследването на атмосферата е ключовото научно предизвикателство на епохата. Надеждата е, че балонът ще им даде някои отговори – или поне ще даде повече улики.
