Граничните стени – идея, която промени световното общество
Преди повече от 10 000 години град Йерихон – тогава едва ли повече от малка колекция от тухлени къщи от кал – е ограден със страховита каменна стена. По това време той може да е единственият ограден град на земята. Йерихон се издига и пада много пъти през хилядолетията, като всяко издигане е повод за изграждането на нов вал. През ранната бронзова епоха (3300–2100 г. пр. н. е.), когато Йерихон възстановява стените си цели 17 пъти, светът около града еволюира. Той се разширява от други оградени градове, скоро след това от оградени царства и накрая от оградени империи.
През по-голямата част от историята, градът е, подобно на Йерихон, нещо със стени, а през по-голямата част от историята – И империята е нещо със стени. Тъй като по целия свят възникват защитни стени, те влияят на това как хората живеят, работят и се бият. Хиляди километри руини свидетелстват за вече отминалото им значение – стените са доминирали във войната, въпреки че обсадите никога не завладяват въображението на историците толкова, колкото маневрените битки, водени на открити полета. И повече от всеки друг фактор, стените са пряко отговорни за възхода на цивилизацията. Но едва сега започваме да осъзнаваме тяхното значение.
Древните стени са част от стремежа към сигурност, който е едновременно вечен и универсален. Най-ранната стратегия за постигане на сигурност, силно предхождаща градове или стени, изисква дълбоки жертви от хората от дадено племе или клан. Защото по цял свят примитивните общности обучават своите мъже да служат като защитници. Още от ранна възраст момчетата са подложени на болезнени упражнения, много от които предназначени да ги накарат да се страхуват. Тласкаха ги в пчелни гнезда, бият ги с пръчки, удрят ги с копия… Момчето, което претърпява подобни атаки, няма какво да се страхува от удар в носа – или поне такива са разсъжденията на останалите от племето. Момчетата често тренират през нощта, за да не се страхуват от тъмнината, и ги карат да се борят голи, за да не искат броня…
Изглежда, че религията подкрепя обучението на воините. Ако страхът от смъртта е коренът и източникът на всички страхове, тогава хората трябва да бъдат научени, че смъртта не е краят. Воините са научени, че душите им няма да умрат, че ще бъдат преродени или че ще се издигнат до Валхала или някой друг рай само за доблестните. В някои култури страхливците са екзекутирани. Други култури им позволявали да живеят, но не щастливо. Младите жени изиграват ключова роля, унижавайки и отхвърляйки мъже, които са се провалили в битка.
Появата на оградени градове създава алтернативна стратегия за постигане на сигурност – и предефинира ролята на мъжете. Защитени зад своите укрепления, жителите на града се научават да живеят без коравосърдечните упражнения и спират да измъчват момчетата си. Мъжете постигат уважение без да им се налага да убиват. Жените вземат съпрузи, които никога не са стъпвали в битка. Така мъжете постепенно стават работници, а не воини.
Решението за изграждане на стени трансформира общностите.
Първата гранична стена в света
Първите градове, обградени със стени, често произхождат от едни и същи места и се комбинират в по-големи държави, които пък изграждат по-големи стени. Когато кралят на Ур [древна държава, разположена в днешен Ирак – на главната снимка виждаме как американски войници се изкачват по здание, част от стената около града], обявява, около 2000 г. пр. н. е., че неговата новоизградена гранична стена – вероятно първата в света – ще позволи на хората му да живеят спокойно по тучните зелени поляни, той създава шаблон, който несъзнателно ще бъде следван от царе и императори през следващите векове.
Навуходоносор II (на снимката, 630–561 г. пр. н. е.) се стреми да обгради напълно своето Нововавилонско царство, особено където не може да разчита на реки за отбрана. Към края на III век пр. н. е. първият император на Китай, обсебен от собствената си смъртност, се опитва да направи новата си държава безсмъртна, като я защити с това, което би било най-ранният предшественик на Великата стена. Нейното изграждане бележи началото на епохата на големите стени, която продължава повече от 1000 години от III век пр. н. е. до 11 век сл. н. е. и обхваща всички велики държави в Евразия.
Рим се присъединява към голямата мода на стените през 2 век сл. н. е., когато император Адриан въвежда обширна програма за укрепване на границите на Рим на три континента. Най-известното му произведение, Адриановият вал в Северна Англия (на снимката, част от него), е отразено и в други стени, построени от императора. По време на ерата на Сасанидите (224–651) персите са плодовити строители на гранични стени. В Украйна великата Киевска държава ги последва няколко века по-късно, когато Владимир I (980–1015) прави своето царство „заградено от всички страни с най-дългата и солидна стена заради блуждаещия враг“.
Големите имперски стени ускоряват трансформацията на културата, която започва зад ранните градски стени. Поколение след Адриан, гръцкият оратор Елий Аристид разказва за империята в средата на 2 век. В съзнанието на Аристид стените проработват – те постигат това, което монарсите обещават поне от 3000 пр. н. е. Те донасят мир за всички. Римляните, казва Аристид, се радват на пълна сигурност. Те прекарват дните си в театри, гимназии, храмове, училища и се отдават на всякакъв вид лукс, защото за тях войната се превръща в минало. Никой не си прави труда да носи оръжие. Стените правят този просперитет възможен.
Спартанците, разбира се, щяха да завъртят очи на подобен сантимент и тяхната страна на аргумента е издигната от нарастващата зависимост на цивилния Рим от воини от неоградения варварски свят, нает сега в голям брой за патрулиране на границите на империята. Не много години след като Аристид произнася своя адрес пред император Антонин Пий, чума пристига от Азия, силно удряйки именно въпросните войници по границите. Тогава маси от варвари – Маркомани, Куади, Костобоци… – преодоляват отслабената отбрана. На безбройните римски цивилни – същите, които, според Аристид, са повярвали, че войната е нещото от приказките – е напомнено, че войната е истинска и болезнена.
