Факс машините на 19 век
Първата факс машина е създадена от брилянтния шотландски часовникар Александър Бейн, който изпраща за първи път в историята картинка по жица, ползвайки аналогова телеграфна технология през 1842. Системата на Бейн ползва ролка хартия, обработена с химикали така, че когато по нея мине ток, да оставя синя следа. Игла на върха на махало снове над преминаващата под нея хартия като пуска ток според точките и тиретата от телеграфа, където е необходимо, и така върху хартията се проявява картина. След като технологията добива популярност, изобретението предизвиква гнева на Самюъл Морз, който заявява, че то е в нарушение на известния му патент. И е прав според съда, който запорира протофакса на Бейн.
През 1847 англичанин на име Фредерик Бейкуел подобрява машината на Бейн като заменя махалото с въртящ се цилиндър и, разбира се, не използва кода на Самюъл. Цилиндърът е покрит с тънко алуминиево фолио, върху което е нарисувано желаното изображение със специално неелектропроводимо мастило. След това игла спираловидно „прочита“ въртящия се цилиндър като изпраща електрически импулс по него. Същевременно със същата скорост като цилиндъра под него преминава химически обработена хартия – електрическият ток по цилиндъра кара хартията да се оцвети освен, където електричеството не тече заради специалното мастило. Чрез този метод вече е възможно предаването на цели изображения като ръкопис, а не само на морзов код.
След 14 години през 1861 италиански изобретател на име Джовани Касели подобрява изобретението още повече и създава своя „Универсален Телеграф“. Той е като този на Фредерик Бейкуел, но има „синхронизиращ апарат“, който не позволява на хартията и цилиндъра да се разминават – чест проблем при предходната машина. Това подобрено изобретение улавя вниманието на самия император Наполеон III и той получава демонстрация на прототип още през 1860.
През следващите години се появяват няколко нови апарата. Но първият факс, базиран на телефонна връзка, е дело на AT&T чак през 1924, 82 години след машината на Бейн.
