Американският президент, който вярваше в кухата земя
В момента се намираме във времевия интервал от XXI век и можем да се похвалим с най-различни технологични открития. Човечеството успя да изпрати човек на Луната, работи върху колонизирането на Марс, свързва все повече хора чрез интернет и други интересни технологии. Практически направи всичко много по-умно, отколкото някога е било, но за сметка на своите потребители.
Неслучайно можем да забележим, че когато помолили случайни минувачи на улицата в САЩ да назоват една книга, като няма никакво ограничение каква да бъде тя точно – можело спокойно да е дори Библията, никой не успява да отговори. И очаквано, когато литературата и всички останали научни пътеки рязко се отклонят от човечеството, крайният резултат да се окаже не толкова добър. Какво имаме предвид?
Колко човека познавате, които са сигурни и вярват, че земята е плоска равнина, а не планета? Макар и да имаме много доказателства за обратното, подозираме, че все по-малко чуват за Галилео Галилей и причината за неговото изгаряне. Един интересен факт е, че в един момент дори американски президент вярвал в искреността на тази теория, както и на още много други. Именно към него ще насочим следващите редове – запознайте се с Джон Куинси Адамс – шестият американски президент и син на самия Джон Адамс. Президентът е бил изучен от частни учители, обиколил е света с помощта на баща си и като малък е успял да натрупа много знания от първа ръка, които в последствие го водят до прага на Харвард.
Макар и да не е потвърдено, Адамс Джуниър е успял да вземе няколко дипломи и дори да се смята за полиглот, който владее много езици. Започва да работи като адвокат, отваря си кантора, а в последствие преподава по същия предмет в друг университет. За него няма особени пречки, той е напорист, интелигентен с поглед към политиката и някъде през 1824 г. е номиниран за американски президент. Малко след това получава най-високият пост в историята на държавата. Всичко до тук върви като по вода. Джон Куинси Адамс печели доверието, взима някои от най-интелигентните решения по време на мандата и едно, с което обаче ще е завинаги запомнен – иска да изпрати хора в центъра на планетата.
Причината до това заключение идва с помощта на едно убеждение – земята може да е куха и най-вероятно в долните пластове също има хора, дори цели светове, които се обитават и за които дори не се знае. Президентът не се е сетил сам за тази идея, теорията е връчена от един офицер в армията с малко по-сериозни политически връзки на име Джон Клевс Съмис. Някъде през 1818 г. същият военен започнал да размишлява върху тази идея и дори я популяризира. Очевидно в армията не е имало много занимания, следователно авантюристът можел да заподозре, че в двата полюса на планетата ще се открият портали, които да позволят да се изследва планетата. Не сме сигурни дали просто не е гледал глобуса и мястото, където са поставени дупките, върху които да се върти самата планета.
Теорията му се предлага на толкова много места, както по време на лекции, така и на всякакви научни симпозиуми, а в резултат на това ще открие достатъчно коментари по темата, чиято основна идея е да го забавляват колкото се може повече. Най-накрая успява да стигне дори до президента и да потърси съдействие. И така през 20-те години на XIX век, откривайки и някои почитатели сред конгреса, Съмис започва да подготвя своята кандидатура и да започне своята специална мисия, търсейки финансиране – мераците вече били повече от достатъчни. За още по-голяма радост, още един човек видял потенциал в идеята – Джеремая Рейнълдс. Той успява да вземе пари от конгреса през 1936 г.
Един особен факт е, че по това време всички американски конгресмени официално са забравили основната идея за плоскоземците, но пък търсят вариант за създаването на търговски канал през Южния полюс. Мисията, така и не се увенчава с успех и никой не прави никакви изследвания за потвърждаването на теорията. И това до някаква степен е проява на здрав разум, докато не стигнем до следващата важна подробност – президентът наистина е вярвал в тази теория.
Евентуалният успех можел да го вкара в историята и той самият искал да разбере колкото се може повече информация за толкова отдалеченият край на планетата. От друга страна има и успешни идеи – например финансира създаването на национала обсерватория. Успява да осигури стабилно финансиране на Смитсонците и се развива в някои други полета. Що се отнася до Съмис, той до последно вярва в своята теория, но така или иначе не успява да получи шанса си.
Снимки: Wikipedia
