Вратарят, който отряза Манчестър Юнайтед, защото очакваше Апокалипсиса

Свикнали сме футболистите да слагат край на своя активен спортен път по тривиални причини като застаряване, травми или посвещаване на семейството.

Това обаче са клишета.

Друго си е да прекратиш своята кариера точно в най-силните си години по причина, че изчакваш края на света. Именно така постъпи аржентинският вратар Карлос Роа през 1999 г., лишавайки се от възможността да играе в топ отбор. Някогашен играч на Майорка и национал на Аржентина, Роа е сред забележителните особняци в света на футбола с необичайна и даже озадачаваща съдба.

Той очакваше Апокалипсиса в началото на новото хилядолетие, но тъй като светът продължи своето съществуване, Роа се върна на терена, преодоля страшна болест, успя да стане и треньор. Футболистът показва дух още като юноша. Той успява да оздравее от малария, след като се заразява на летен лагер в Африка.

По-късно Карлос става основен играч в Ланус и печели първия международен трофей в историята на клуба – Купата на КОНМЕБОЛ. След това вратарят започва своя пробив в Европа, като заиграва в испанския Майорка и успява да се наложи още в първия си сезон. Карлос Роа става истинска звезда на Световното първенство във Франция през 1998 г.

Тогава той е титуляр за Аржентина, не допуска нито един гол в груповата фаза, а на осминафинала срещу Англия се стига до дузпи – и Роа прави решаващото спасяване след изстрел на Дейвид Бати, за да прати Аржентина напред. На четвъртфинала Аржентина приключва участието си на Световното заради незабравим гол на Денис Бергкамп в самия край на мача, но Роа вече е влязъл във вратарския елит и е следен от водещите европейски клубове.

Тогава той е на 29, навлиза в идеалната възраст за вратар и бъдещето му е повече от обещаващо: Манчестър Юнайтед е готов да извади 10 млн. долара, за да го привлече за заместник на легендата Петер Шмайхел. Тук обаче идва обратът: Карлос Роа е силно религиозен адвентист и вярата преобръща неговия живот.

Снимка: GettyImages

Вратарят е убеден, че краят на света ще настъпи с началото на новото хилядолетие и прекратява кариерата си през 1999-а, за да се подготви за Апокалипсиса „на място, където Той ще ни даде всичко, от което се нуждаем“. Карлос доброволно се отказва от всички свои притежания и се оттегля за изолиран живот в забутано планинско село в Кордоба. Там той чака края на дните заедно със семейството си.

“Аз не съм желал да ставам футболист, футболът въобще не ми липсва. Щастлив съм и без него”, твърди Роа в интервю пред един вестник, който с огромни трудности успява да го намери след шестмесечно търсене.

Какво се случва обаче, когато светът така и не свършва?

Вратарят, прекарал в изолация последните няколко месеца, се завръща в Майорка, за да изпълни оставащите две години от договора си. Доста по-късно той си припомня периода и пред вестник „Гардиън“ разказва, че паузата му се отразила добре и се върнал във футбола с голямо желание, щастлив и спокоен. Казва и че околните приели с разбиране решението му да се оттегли.

Но в Майорка Карлос Роа така и не успява да възвърне предишната си форма, а заради съботянството поставя условие да не работи в събота. Логично, стражът губи титулярното си място и затова заиграва в Албасете, по това време във второто ниво на испанския футбол. Роа успява да се наложи там и веднага да спечели промоция за Примера дивисион.

В разгара на следващия сезон обаче, съдбата му поднася нов огромен тест – Карлос Роа е диагностициран с рак на тестисите и слага край на кариерата си за втори път. Аржентинецът трябва отново да покаже голям характер и го прави. Той прекарва цяла година в химиотерапия и рехабилитация, преборва заболяването и дори успява да се върне на терена в родината си с екипа на Олимпо.

Впоследствие футболистът с прякор Лечуга (Марулята) заради строгата си вегетарианска диета, става треньор и стига до гранда Ривър Плейт, където е част от щаба на някогашния си съотборник от националния отбор Матиас Алмейда. В онзи период Ривър Плейт тъкмо е отбелязал историческо дъно и за пръв път е изпаднал от аржентинския елит, но с помощта на Роа като треньор на вратарите, още през следващата кампания печели промоция обратно за Примера.

До днес Карлос Роа неизменно е част от треньорския екип на Алмейда, с когото преминават през Банфийлд и мексиканския Чивас Гуадалахара, а в момента са в Щатите в Сан Хосе Ърткуейкс.

„Аз бях лош християнин. Трябва да имам вяра, да взема своята Библия и да бъда уверен, че Бог ще ме води“, казва Карлос Роа през юни 1999 г., когато спира с футбола, за да изчака светът да свърши.

Пътят му обаче се оказва много по-дълъг, отколкото самият той е планирал, и до днес неизменно го свързва с футбола – а тази връзка явно е толкова силна, колкото и вярата му.