Свикнали сме футболистите да слагат край на своя активен спортен път по тривиални причини като застаряване, травми или посвещаване на семейството.
Това обаче са клишета.
Друго си е да прекратиш своята кариера точно в най-силните си години по причина, че изчакваш края на света. Именно така постъпи аржентинският вратар Карлос Роа през 1999 г., лишавайки се от възможността да играе в топ отбор. Някогашен играч на Майорка и национал на Аржентина, Роа е сред забележителните особняци в света на футбола с необичайна и даже озадачаваща съдба.
Той очакваше Апокалипсиса в началото на новото хилядолетие, но тъй като светът продължи своето съществуване, Роа се върна на терена, преодоля страшна болест, успя да стане и треньор. Футболистът показва дух още като юноша. Той успява да оздравее от малария, след като се заразява на летен лагер в Африка.
По-късно Карлос става основен играч в Ланус и печели първия международен трофей в историята на клуба – Купата на КОНМЕБОЛ. След това вратарят започва своя пробив в Европа, като заиграва в испанския Майорка и успява да се наложи още в първия си сезон. Карлос Роа става истинска звезда на Световното първенство във Франция през 1998 г.
Тогава той е титуляр за Аржентина, не допуска нито един гол в груповата фаза, а на осминафинала срещу Англия се стига до дузпи - и Роа прави решаващото спасяване след изстрел на Дейвид Бати, за да прати Аржентина напред. На четвъртфинала Аржентина приключва участието си на Световното заради незабравим гол на Денис Бергкамп в самия край на мача, но Роа вече е влязъл във вратарския елит и е следен от водещите европейски клубове.
Тогава той е на 29, навлиза в идеалната възраст за вратар и бъдещето му е повече от обещаващо: Манчестър Юнайтед е готов да извади 10 млн. долара, за да го привлече за заместник на легендата Петер Шмайхел. Тук обаче идва обратът: Карлос Роа е силно религиозен адвентист и вярата преобръща неговия живот.
Снимка: GettyImages
Вратарят е убеден, че краят на света ще настъпи с началото на новото хилядолетие и прекратява кариерата си през 1999-а, за да се подготви за Апокалипсиса „на място, където Той ще ни даде всичко, от което се нуждаем“. Карлос доброволно се отказва от всички свои притежания и се оттегля за изолиран живот в забутано планинско село в Кордоба. Там той чака края на дните заедно със семейството си.
“Аз не съм желал да ставам футболист, футболът въобще не ми липсва. Щастлив съм и без него”, твърди Роа в интервю пред един вестник, който с огромни трудности успява да го намери след шестмесечно търсене.
Какво се случва обаче, когато светът така и не свършва?
Вратарят, прекарал в изолация последните няколко месеца, се завръща в Майорка, за да изпълни оставащите две години от договора си. Доста по-късно той си припомня периода и пред вестник „Гардиън“ разказва, че паузата му се отразила добре и се върнал във футбола с голямо желание, щастлив и спокоен. Казва и че околните приели с разбиране решението му да се оттегли.
Но в Майорка Карлос Роа така и не успява да възвърне предишната си форма, а заради съботянството поставя условие да не работи в събота. Логично, стражът губи титулярното си място и затова заиграва в Албасете, по това време във второто ниво на испанския футбол. Роа успява да се наложи там и веднага да спечели промоция за Примера дивисион.
В разгара на следващия сезон обаче, съдбата му поднася нов огромен тест – Карлос Роа е диагностициран с рак на тестисите и слага край на кариерата си за втори път. Аржентинецът трябва отново да покаже голям характер и го прави. Той прекарва цяла година в химиотерапия и рехабилитация, преборва заболяването и дори успява да се върне на терена в родината си с екипа на Олимпо.
Впоследствие футболистът с прякор Лечуга (Марулята) заради строгата си вегетарианска диета, става треньор и стига до гранда Ривър Плейт, където е част от щаба на някогашния си съотборник от националния отбор Матиас Алмейда. В онзи период Ривър Плейт тъкмо е отбелязал историческо дъно и за пръв път е изпаднал от аржентинския елит, но с помощта на Роа като треньор на вратарите, още през следващата кампания печели промоция обратно за Примера.
До днес Карлос Роа неизменно е част от треньорския екип на Алмейда, с когото преминават през Банфийлд и мексиканския Чивас Гуадалахара, а в момента са в Щатите в Сан Хосе Ърткуейкс.
"Аз бях лош християнин. Трябва да имам вяра, да взема своята Библия и да бъда уверен, че Бог ще ме води", казва Карлос Роа през юни 1999 г., когато спира с футбола, за да изчака светът да свърши.
Пътят му обаче се оказва много по-дълъг, отколкото самият той е планирал, и до днес неизменно го свързва с футбола – а тази връзка явно е толкова силна, колкото и вярата му.
