shareit

Том Гарви притежаваше таен апартамент в един от най-желаните стадиони – малцина са имали честта да го посетят

| от |

Филаделфия може да разкаже най-различни истории, а прословутият им бейзболен отбор успява да донесе радост в сърцата на мнозина. През 80-те години на миналия век, играчите печелят Световните серии по бейзбол, орлите имат и много други постижения, но сцена на най-важните събития е именно стадиона на ветераните.

Това е олтарът на редица спортни събития, но още по-забавно е, че хора като Том Гарви ще го видят като нещо много по-специално – неговият дом. Не казваме, че той е чувствал стадиона като роден том, а стадионът наистина е бил неговият роден дом. Представете си го като нелегална адресна регистрация.

Години по-късно ще разберем, че стадионът на ветераните е имал много тайни, а Гарви ще отдели време, за да разкаже за живота си в стадиона, пишейки цяла книга. Никой не знае как е успял да стигне до едно празно пространство, което е можел да обзаведе като апартамент и да живее като фантомът от операта.

За тази локация знаят само някои от най-запалените фенове на отбора, следователно някои от атлетите ще имат възможност да присъстват на различни събирания, други ще имат шанса да присъстват на съботните мачове, но с едно много важно условие – никой да не използва камери и фотоапарати.

Мястото трябва да бъде тайна, ако трябва да бъде използвано. Апартаментът съществува и се доказва, че съществува през 2004 г. с разбиването на стадиона. Все пак ще открием, че има журналисти от The Inquirer, които са билитам и могат да го потвърдят. Странно е, че повечето гости го описват като да имаш стадион в собствения си хол.

Гарви израства с този отбор, по време на войната във Виетнам е част от специалните сили. Собственикът на най-странния апартамент е част от зелените барети, командир на специални сили в Камбоджа и автор на няколко книги. Най-интересното е, че първата се ражда след близо 50 години, но както знаем, никога не е късно да се роди някакво творчество от един човек.

Апартаментът се е намирал някъде горе в козирката, но не е ясно кой точно е бил.

Историята на секретния апартамент се ражда само за шест месеца, първата причина да проговори за този странен имот е, че докато хората са в пандемия, приятелите търсят най-различни теми, с които да се развеселят. Други фенове на орлите също имат нужда от разходка по улицата на спомените, следователно Том започва да разказва.

След връщането си от служба през далечната 1969 г. бившият пехотинец има много важна задача – да инвестира времето си така, че по никакъв начин да не може да си спомни какво се е случило по време на войната. Записва се в университет, след това се занимава с най-различни професии, които да помогнат за минаване на времето. Сред тях са дневни занимания като касиер, супервайзър по строителството на паркинга на стадиона и други.

Чичото на Том има договор, за да строи на тази земя и реално притежава целият стадион, но между 1977 и 1981 г. ще има и договор за построяването на паркинг и допълнителен комплекс за услуги. След края на договора ще продаде земята и ще продължи своите инвестиции напред.

Негов братовчед ще построи зала на славата за феновете на отбора и Гарви ще трябва да работи като един от управителите там. Задълженията са изключително скучни, но пък има свой собствен офис в самия стадион, като дори може да влиза от отделен вход. Папа Йоан Втори пристига във Филаделфия през 1979 г. с отварянето на целия комплекс. Том работи още от четири часа сутринта и за да не губи време, решава да преспи в офиса си. Взима и някои от колегите си, които ще работят в събота, защото знае, че могат да прекалят с пиенето.

На сутринта, когато всички тръгват за работа, един от тях ще заяви, че ако Гарви може да остане завинаги тук, то най-вероятно няма да има причина никога да си търси друг дом. Стадионът на орлите е олтар за всеки спортен фен.

И най-странното е, че реално няма какво да го спре от взимането на това решение. На първо място се оказва, че офисът се намира на ложата с най-малко посетители – далече в ляво, точно под секция Д, където има около 200 места. Гарви може да се радва на стъклен покрив, има отделна тоалетна и никога няма да се засича с фенове. Самият стадион разполага с телевизия и една от най-красивите гледки.

Любопитните фенове трябва да минат през склада и да се постараят малко повече за откриването на апартамента. Пехотинецът бързо решава този проблем, струпва цяла армада от кашони и оставя процеп, следователно незапознатите няма никога да се ровят навътре. Точно зад кашоните има завой по малък коридори и врата, която може да отвори Рая за всеки бейзболен фен.

Бил Брадли играе за орлите от 1969 до 1976 г. и също е приятел на собственика на един от най-хубавите апартаменти в града. Той си спомня, че през 80-те е прекарал известно време в този оазис и като професионален спортист не е имал възможността да наеме по-хубаво място от това.

Гарви разказва, че апартаментът е разполагал с легло, мивка, хладилник (винаги зареден с бира), стерео уредба, кафе машина, скара и столове за гостите. Килимът е бил остатък от изкуствената трева на стадиона. От една изоставена будка за сладолед ще вземе надписа „Без камери от петък до неделя“. Легендата се разпространява много бързо и скоро започват да идват много странни хора.

Гостоприемството пресъхва и накрая повечето приятели могат да пристигнат само след предварителна уговорка, парола и количество бира. Професионалните играчи на отбора също пристигат. Някои контузени играчи нямат нищо против да гледат домакинските мачове при ветерана. Понякога съпругите на играчите също ще присъстват, а след мача ще пристигнат и самите звезди. Никой не може да ги открие за автограф, а когато олелията мине, всички ще вземат Гарви и ще го закарат на вечеря.

Имало е вечери, в които Том остава сам, тогава кара ролкови кънки. Да имаш 10-етажна сграда само за себе си е наистина приятно занимание. Зелената барета го описва като някаква форма на медитация.

През 1980 г. дъждът забавя играта и мачът трябва да се отложи за следващото утро. Още през нощта ще има цял екип, който да се постарае да суши тревата и да подсигури забавлението през следващия ден. Гарви ще се събуди и ще стои по халат и джапанки, гледайки работата с горещо кафе в ръката си. Персоналът не се интересува защо има полугол човек по халат на пейките, а се вълнува много от горещото кафе – по това време всички будки за напитки са затворели. Да се криеш пред очите на всички е наистина вълнуващо.

Дали това е било законно? Не! Истината е, че никъде не е посочено, че службата на ветерана включва и квартирни. Факт е, че той самият трябва да бъде на паркинга преди започването на мача и след края му, за да отваря бариерата. През останалото време може да гледа срещата съвсем спокойно. След 6 месеца и бариерите се автоматизират, следователно той има пълната свобода да се разхожда и да накара всички да свикнат с неговото присъствие.

Точно това е била и причината да се възприема, че винаги е на стадиона. Никой не знае кога си е тръгнал или как, никой не знае и къде живее. Просто е ясно, че това е Том и той работи на стадиона. През 1981 г. ще стане ясно, че приказката наистина приключва. Договорът на чичо му за поддръжка ще е изтекъл, а фантомът ще е изморен да живее на стадиона и ще се сбогува с тайния апартамент. Мести се в Тексас и живее известно време, преди да се запознае със съпругата си през 1983 г.

До края на живота си, ветеранът ще работи като брокер на недвижими имоти и ще продава най-различни жилища, но не и като това на стадиона.

Един от незабравимите спомени е, че е бил на върха на стадиона, гледал е мачовете с още 60 хиляди души и след 48 часа просто може да се радва на тишината и нощното небе. И до днес ветеранът признава, че това е бил домът, който е помогнал да се излекува, да бъде сред хора, но същевременно да се наслаждава на спокойствието, да срещне някои от героите си от детството и освен това да бъде близо до любимата игра. Апартаментът вече не съществува, през 2004 г. градската управа го унищожава, а отборите се местят на нови локации.  

 
 
Коментарите са изключени за Том Гарви притежаваше таен апартамент в един от най-желаните стадиони – малцина са имали честта да го посетят

Повече информация Виж всички