Спортни хроники: Почитателки се снимаха голи заради една от първите поп звезди в Бундеслигата

Името му е Ханс Петер Мюлер, но го наричат просто Ханзи и остава в историята като една от първите поп звезди на Бундеслигата. В края на ученическите си години футболистът става шести в телевизионната класация на култовото списание „Bravo“.

Славата му се разнася бързо и още при първите изяви в Щутгарт съотборници и съперници се шегуват с него. Наричат го Траволта и Момчето на „Bravo“.

Тийнейджърското списание Bravo с Ашли Тисдейл на корицата

Но Мюлер бързо показва, че на терена го чака още по-бляскаво бъдеще. Дебютира в средата на 70-те с два гола срещу действащия световен шампион Байерн Мюнхени това е повече от мечтано начало. За 21-вия си рожден ден халфът получава 6000 поздравителни картички от фенове и фенки. Някои добавят за цвят и по някоя гола снимка. По-дръзка дама пък директно му пише: „Ще дойда в съблекалнята. Не бъди страхливец“.

В първата си година в Бундеслигата Ханзи помага на завърналия се в елита Щутгарт да завърши четвърти в класирането. През 1978-а „швабите“ стигат и до второто място. А Ханзи вече е част от националния отбор. Елегантният плеймейкър записва четири мача на световното в Аржентина, но върхът е две години по-късно, когато триумфира на европейското първенство.

„След финала с още 5-6 съотборника искахме да се позабавляваме в Рим. Промъкнахме се през кухнята на ресторанта и скочихме от прозореца. Едно от момчетата дори се наряза на едно счупено стъкло“, разказва Мюлер.

Особено място в сърцето му заема Италия. Кухнята, културата, музиката, архитектурата…и Интер Милано. „Нерадзурите“ го привличат след световното в Испания през 1982 г., което е последният голям форум в кариерата на Мюлер.

„Представителите на Интер бяха донесли на преговорите макет с изключителна точност на стадион „Сан Сиро“ и ми казаха: „Тук ще играеш“. Направо настръхнах – спомня си Ханзи. – Първата оферта от тях беше дошла още през 1980-а, но тогава ми се струваше, че изглежда малко несериозно.

Отивайки в Италия, вече имах проблеми с коляното и не можах да покажа най-доброто от себе си. Постоянно бях с торба лед в ръка. Пресата ме критикуваше. Някои дори язвително отбелязваха, че торбата с лед ми е най-добрият приятел. Все пак имах и доста хубави моменти там. Вкарах на Милан и хората ме харесваха. Веднъж звъннах на един приятел, но бях сбъркал номера. Вдигна една жена, която бързо ме позна и каза: „Изчакайте, синът ми ви е голям фен, ще се радва да ви чуе.“ Обади ми се едно малко момче, с което си говорихме 10 минути.“

Рано-рано Мюлер е отписан и за националния отбор – след слаб мач през есента на 1983 г. срещу Унгария селекционерът Юп Дервал го зачерква завинаги.

„Ако по онова време играеш за отбор в чужбина, просто изчезваш от радара – обяснява Ханзи. – Нямаше нито DAZN, нито Sky. В Германия можеше да разбереш какво се случва в Италия само с резултатите във вестника. Нищо повече. Аз карах моите родители да ми записват „Шпортшау“ всеки уикенд и да ми пращат касетата по пощата, за да гледам какво се е случило в кръга в Бундеслигата.“

Купон у Мюлер слага край на кариерата в националния отбор и за една от най-големите звезди на Германия по онова време – Бернд Шустер.

„Играхме контрола с Бразилия през 1981-ва в Щутгарт – започва Мюлер. – С жена ми тъкмо се бяхме нанесли в нова къща с подземие за партита и предложих с тима да пием по едно след срещата. На селекционера Дервал му хареса идеята. Шустер трябваше да лети в 6 ч. сутринта за Барселона, защото му предстоеше важен мач за Купата на Испания и беше помолил Тони Шумахер да го извини пред треньора. Към 12 вечерта вече бяхме сериозно подпийнали и Дервал попита къде е Бернд. Точно в този момент обаче Шумахер вероятно е бил до тоалетна. Треньорът звъннал в хотелската стая на Шустер, вдигнала жена му, казала, че спи и затворила. Това побърка Дервал, който каза, че Бернд приключва с националния отбор. Огромно недоразумение!“

След напускането на Интер Ханзи Мюлер играе за Комо преди да се присъедини към австрийския Сваровски (Тирол). С тима от Инсбрук стига до две шампионски титли на страната и полуфинал за Купата на УЕФА.

Ханзи като по-възрастен

Освен като Момчето на „Bravo“ Мюлер е и известен кибритлия. Гонят го четири пъти в рамките на един сезон в Австрия.

„С шефа на съдиите дори станахме приятели“, смее се Ханзи.

За пиперливия характер на Мюлер по трудния начин научава и фен на ЛАСК Линц, който си тръгва със счупен нос от сблъсъка с футболиста.

„Бях в някакъв търговски център преди срещата и двама видимо пияни тръгнаха да ме нападат. Трябваше да се защитя – казва Ханзи. – Много смешно беше, че един полицай влезе в съблекалнята и каза: „Г-н Мюлер, моля, последвайте ме“. Двамата ми нападатели нещо се бяха оплели в показанията срещу мен и стана ясно, че съм невинен. Но те са имали време да се обадят в „Кронен цайтунг“, да се оплачат от мен и да заявят, че не трябва да играя никога повече.“