Спортни хроники: „Кристиано изобщо не беше най-добрият. А и с тази косичка…“

Когато си феномен като Кристиано Роналдо, футболната ти кариера може да е на кръстопът даже и на 36. На толкова е вече португалският гений, но все още е атрактивен за някои от най-големите клубове на континента. А и погледнете заплатата му в Ювентус – кой е луд да плаща над 30 милиона евро на година, ако не става въпрос за един от най-добрите на планетата. Факт е, че още е такъв.

Безбройните успехи на Кристиано днес може и да ни се струват като предопределеност, но истината е, че са в резултат не само на таланта му, но и на характера на победител и къртовския труд. Но това, че е крайно самовлюбен също много е помогнало на Роналдо да стане играчът, който е днес, твърди бивш съотборник на португалеца в Манчестър Юнайтед.

Витрината на Роналдо в Спортинг

Някогашният датски вундеркинд Мадс Тим прекара три години в академията на „червените дяволи“ с Кристиано, който бе привлечен от Спортинг Лисабон за 12,24 милиона паунда през 2003 г., преди да бъде освободен.

Та този Тим помни ясно как Роналдо е бил подиграван заради прическата си и начина си на игра. Но признава, че е имал достатъчно кураж, за да се опълчва и на най-големите звездите в съблекалнята.

И в крайна сметка именно неговото отношение „аз това, аз онова“ го е превърнало във футболния бог, какъвто е днес.

„Той беше доста необикновен и като футболист, и като човек – пише Тим в книгата си „Червен дявол“. – Подобно на мен, той беше тормозен, когато дойде в клуба, от старите кучета. Заради косичката си, която скоро подстрига, както и заради акробатичните си опити да впечатли треньорите. Той можеше да прави по 10-15 движения наляво и надясно, преди да се опита да дриблира покрай противника. „Подавай, подавай!“, крещяха постоянно към него Гари Невил и Оле Гунар Солскяер, когато заедно провеждахме мачове с представителния отбор.

Специалното при Кристиано Роналдо основното беше, че той веднага поде битка срещу йерархията. И спечели тази битка.

Той беше напълно безразличен към останалите си съотборници. Не пускаше кокала нито за миг. Всичко беше „аз, аз, аз“.“

Докато Тим потъна по долните дивизии и не успя да направи кариера, с която да се гордее, Роналдо спечели пет „Златни топки“ и безброй големи трофеи с Юнайтед, Реал Мадрид и Ювентус.

Датчанинът твърди, че той не е най-добрият футболист, с когото е играл, но със сигурност е бил най-решеният да успее.

„Кристиано не е най-добрият играч, с когото съм играл, но той е най-фокусираният човек, когото някога съм срещал. Психически той ми напомня за мен, когато бях на 12-13 години. Не мисля, че той се вижда отвън и не мисля, че би искал да се вижда и да се надсмее над себе си. Мисля, че затова оцеля в месомелачката на професионалния футболен свят.“

Признава, че в един момент му е било много трудно в Юнайтед, но Роналдо никога не променял нагласата си, че трябва да успее на всяка цена.

Тим си спомня, че често били в различни отбори по време на двустранните игри.

„Той беше точно обратното на мен – с хладна глава си пробиваше път напред. Притежаваше неукротима вяра в себе си. Това се отразяваше и на терена. В един тренировъчен мач бях на лявото крило, а той на дясното за другия отбор. Всеки път, когато се изправехме очи в очи, забърсваше пода с мен. Накрая не можех да дишам от умора.“

След като се наложил в първия отбор, Роналдо имал предложение за Тим.

„Кристиано Роналдо умираше да купи от мен едно от моите бижута с диаманти, но отказах да му го продам – разкрива датчанинът. – Беше достатъчно, че е откраднал мечтата ми във футбола.“