В края на февруари Фил Найт ще навърши 82 години. Сложете запетая между двете цифри и ще разберете на колко възлиза състоянието му. В милиарди долари, естествено. Но какво очаквате от основателя на спортния гигант Nike?
Найт подаде оставка като главен изпълнителен директор през юли 2016 г. и оттогава е почетен президент на компанията, но завинаги ще остане в историята като движещата сила за раждането на легендарния бранд със „запетайката“ за лого.
Името се появило в съня на негов партньор, но за да се стигне до него, находчивият бизнесмен трябвало да прескочи безброй препятствия.
В началото на 70-те основателят на бранда е на косъм от фалита. Найт е начело на компанията Blue Ribbon, която продава в Щатите маратонки на японската марка Onitsuka Tiger. Азиатците обаче искат да се отърват от Фил и тайно търсят друг представител, който да ги представлява на американския пазар. За щастие, приближени на Найт разбират за плановете на „тигрите“ и преди от Onitsuka да му съобщят, че повече не го искат за партньор, той пръв заявява желанието си да се откачи от тях.
Насочва се към Мексико, където отваря малък завод. Първата произведена от цеха стока са 3000 чифта футболни обувки.
„Шефе, а име и лого за тези бутонки?“, питат го работниците.
Нямало.
Но така започва историята на Nike…
Съдбата си знае работата и Найт се среща с Каролин Дейвидсън, студентка по графичен дизайн в университета в Портланд, където учи и той. Фил случайно я чува в коридора как се оплаква на своя колежка, че няма пари за курс по живопис. „Извинявам се, че се намесвам в разговора ви, но ви предлагам по два долара за всеки изработен час, ако нарисувате лого на фирмата ми“, казал Найт. Каролин се съгласила и написала името и телефона си на лист хартия.
Първото нещо, което Фил поискал от нея, е да нарисува знак за безименната му компания. „Казах й: „Трябва ми нещо, което, като види човек, да му навява чувство за движение“, пише Найт в автобиографията си „Изкуството на победата“. – Наистина не знаех какво искам. Все пак аз не съм художник.“
„Спомням си как седях на бюрото и работех върху логото – спомня си пък Каролин. – Първоначално нарисувах една маратонка, за да мога по-добре да си представя нещата. После измислих логото и го нарисувах върху хвърчащ лист. Накрая наложих изображенията едно върху друго.“
Проектът на Дейвидсън изобщо не се харесал на Фил, но днес е един от най-популярните знаци на планетата.
Каролин сметнала, че се е трудила в продължение на 17.5 часа и по силата на договорката между двамата получила чек за 35 долара – смешна сума дори и в началото на 70-те години на миналия век.
Харесва, не харесва – Найт нямал друг вариант и трябвало да даде нещо на мексиканците, което да сложат на бутонките.
В крайна сметка предал рисунките на Каролин, а от ден на ден започнал да си променя мнението за логото. „Решихме, че този знак изглежда хем свежо, хем сякаш е от древния свят. Логото символизира безкрайността“, спомня си Найт. Когато окончателно се убедил, че „запетайката“ остава, Фил започнал да мисли за име. Dimension Six бил първият му избор, а партньорите му предлагали Falcon. Разразили се полемики и никой не отстъпвал, докато Джеф Джонсън не се събудил с идея, която няколко часа по-късно споделил с останалите. „Предлагам Nike – като древногръцката богиня на победата Нике“, казал той и Найт му стиснал ръката.
Така се родило и името.
През годините логото на Nike търпи някои промени. На официалния уебсайт на компанията се отбелязват четири етапа на еволюцията на знака.
Първият е на Каролин от 1971-ва. Тя рисува „запетайката“, наричана „swoosh“, а след това върху нея слагат надписа „nike“ с малки букви.
През 1978-а над „swoosh“ вече е по-популярният вариант на надписа с големи букви (шрифт Fututra Bold, измислен от немския дизайнер Паул Ренер през 1927 г.). Още 7 години по-късно идва етапът на бокслогото – „swoosh“ и надписът са в червен квадрат, за да се стигна до най-изчистения вариант от средата на 90-те, в който е само знака, нарисуван от Каролин Дейвидсън.
От началото на 80-те години на миналия век Nike се превърна в една от най-известните компании в света, а логото, изработено за 35 долара – в една от иконите на дизайна.
Но не си мислете, че Фил Найт не се отблагодарява подобаващо на студентката, изиграла решаваща роля в живота му.
През 1983 г. той организира специално парти в нейната чест, на което й подарява златен пръстен със знака „swoosh“ и диамант и пакет акции на компанията. През 2016 г. Найт разкри, че те са на стойност един милион долара.
„Горда съм с това, което създадоха, но от друга страна знакът е просто един пример за дизайнерска работа. Ако не беше попаднал в ръцета на Фил, щеше да си остане само една рисунка“, казва Дейвидсън.
Каролин се пенсионира в началото на хилядолетието и се занимава с благотворителност. Твърди, че не е продала нито една акция от пакета, подарен й от Фил.