Спортни хроники: Челси бе най-голямата му грешка, а можеше да е в Реал или Юнайтед
Малко над десетилетие, след като напусна Челси, Гус Пойет се завърна в Западен Лондон, за да изгледа един мач на „Стамфорд Бридж“. И както всички останали по трибуните, и той бе впечатлен от представянето на 17-годишния продукт на академията, който тъкмо бе пробил в първия състав.
„Целият стадион говореше за Джош Макекран след мача – споделя бившият полузащитник на „сините“ пред Goal.com. – Хората го спрягаха за новия Фернандо Редондо или Пеп Гуардиола. За съжаление нищо не се разви по план.“
В началото на Макекран му предричаха страхотно неща. Младокът впечатляваше с креативността си в средата на терена, с изтънчения си пас и с визията си на терена. Беше хвален от всеки свой треньор, при който е играл – от Брендан Роджърс до Рей Уилкинс и от Стюърт Пиърс до Петер Бош.
В понеделник Макекран ще навърши 28 години. Повечето фенове и анализатори предполагаха, че до тази възраст англичанинът вече ще се е превърнал в основна фигура на „Стамфорд Бридж“, дърпайки конците в халфовата линия не само за Челси, но и за националния отбор.
Вместо това в последните два месеца се подвизаваше като свободен агент след два изпълнени с контузии сезона във втородивизионния Бирмингам, който продължава да се бори за оцеляването си в Чемпиъншип.
Но най-накрая през март намери нов пристан, слизайки едно ниво надолу, и отиде в среднята от Лига МК Донс.
Макекран се присъединява към Челси като седемгодишно момче, което бързо преминава през различните възрастови групи, за да стигне до втория отбор, с който печели младежката ФА Къп през 2009/10 – първият триумф за дубъла в турнир от 50 години.
В допълнение, бе част от националните гарнитури на Англия във всички възрастови групи – от U16 до U21.
Като младок, Макекран се възхищава на гениалните креативни полузащитници от началото на 21-ви век.
„Зинедин Зидан беше съвършеният полузащитник – с головете си, с докосванията си – споделя пред репортери талантът след приятелски мач на Челси през 2011-а. – Сега, след като вече се отказа, се уча от хора като Франк Лампард и Андрес Иниеста.“
Тогава начело на Челси бе Карло Анчелоти, който видя нещо у него и му даде шанс за изява. Макекран дебютира за първия тим през септември 2010-а, появявайки се като резерва в последните минути при победа над Жилина в Шампионската лига.
Така англичанинът се превърна в първия футболист с мач в турнира, роден след създаването му през 1992 година.
Взе участие в 17 мача през сезон 2010/11 и подписа петгодишен договор през лятото. Но впоследствие щеше да изиграе само още пет двубоя с екипа на „сините“.
Анчелоти му даде шанс, но наследникът на италианеца – Андре Вияш-Боаш, не бе толкова благосклонно настроен към Макекран.
Роденият в Оксфорд талант бе „замразен“ и изваден от първия тим, след което започна отдаването му под наем. Вияш-Боаш не издържа дълго на „Стамфорд Бридж“, но и Макекран не показваше кой знае колко, за да си върне мястото в Челси.
Точно в годините, в които Макекран трябваше да се изгражда като футболист, в Западен Лондон сменяха треньорите като носни кърпички. Анчелоти, Вияш-Боаш, Роберто Ди Матео, Рафа Бенитес, Жозе Моурниьо – при почти всяко свое завръщане от период под наем Макекран намираше нов мениджър на „Стамфорд Бридж“, когото тепърва да убеждава в качествата си.
Всеки треньор си имаше свое виждане и идеи, в основата на които стоеше постигане на светкавични резултати, защото последствията при липсата им винаги са сериозни в Челси. Никой нямаше време за младоци, които тепърва да се доказват.
Представянето на Макекран при периодите му под наем също не можеха да се нарекат сериозна причина за връщането му в Челси. През 2012/13 бе избран за най-добър млад играч в Мидълзбро, а през 2014-а игра полуфинал за ФА Къп с Уигън, но след това нямаше шанс в Суонзи, а в Уотфорд бе преследван от контузии.
Накрая Макекран се измъкна от омагьосания кръг на наемите и премина в Брентфорд, където изигра 101 мача за първия отбор в продължение на четири години, като бе и редовен титуляр, когато бе здрав. Но контузиите винаги са били сериозен проблем през цялата му кариера.
Дори след като напусна Брентфорд и премина в друг отбор от Чемпиъншип – Бирмингам, като свободен агент, бе извън терените в продължение на година заради скъсани кръстни връзки на коляното. Травмата го връхлетя точно когато бе започнал да играе редовно за новия си тим.
През януари си тръгна по взаимно съгласие, след като изпадна от сметките на първия отбор.
А преди години дори имаше шанс да повтори кариерата на идола си Зинедин Зидан, но Макекран отклонява оферта от Реал Мадрид.
„Когато бях на 16, агентът ми ми каза: „Реал Мадрид те иска.“ Невероятно, нали? И то на тази възраст – разказва Макекран в интервю за британския „Телеграф“ през 2017-а.
Имах шанс да отида в Реал Мадрид или Ман Юнайтед. Реал Мадрид ми бе изготвил договор и ме очакваше заедно с цялото ми семейство, но аз казах: „Не, искам да остана в Челси.“ Бях фен на Челси тогава.
Вярвах, че ще успея. Когато дебютирах при Карло, си мислех: „Умно от моя страна, че отказах на Реал Мадрид.“ Но когато се върна назад, може би не трябваше.“
Животът е низ от решения и пропуснати възможности. Понякога дори един грешен избор може да обърне колата и да обърка всички планове. Точно такъв е случаят и с Макекран, който винаги ще се пита „какво щеше да стане, ако“…
