Столицата на Франция възкреси 110-годишно състезание за сервитьори.
Защо? Защото без тях къде биха се събирали французите, за да бистрят света на по чаша питие и нещо за боцкане? Къде щяха да се карат и влюбват (и разлюбват)? И къде другаде биха могли просто да седнат и да оставят мислите си да блуждаят?
„Там се намират хубавите цветя на населението“, пее поетът и автор на песни Жорж Брасенс, но също така и „всички нещастници, които са изпаднали в беда“.
Така че, моля, овации за Полин Ван Вимерш и Сами Ламур – новите най-бързи сервитьори на Париж и като такива – посланици на една важна френска професия. И на която й предстои голяма работа: приемането на поръчките на милионите посетители, които ще се стекат на Олимпийските игри в града през юли тази година.
Възстановяването на надпреварата след 13-годишно прекъсване е част от усилията на Париж да се рекламира и да се представи по най-добрия начин за първите си летни игри от 100 години насам.
Първото състезание за сервитьори е проведено през 1914 г. и в него участват няколкостотин сервитьора в униформите си, най-изисквани дори с папийонки, а в подносите си те имат по регламент сладкиш, малка (но празна) чаша за кафе и пълна чаша вода- с които трябва да направят 2 километра обиколка, започваща и завършваща при кметството.
Ван Ваймерш, победителка в категорията на жените с време 14 минути и 12 секунди, започва да работи като сервитьорка на 16 години, сега е на 34 години и казва, че не може да си представи друг живот.
„Обичам професията толкова, колкото и я мразя. Тя е в кожата ми. Не мога да я напусна“, казва дамата. „Трудна е. Изтощителна е. Взискателна е. Работи се по 12 часа на ден. Няма почивни дни. Няма Коледа.“
Но „това е част от моето ДНК. Израснала съм по някакъв начин с поднос в ръка“, добавя тя. „В живота и в работата ме оформиха шефовете, които ме обучаваха, и клиентите, всички хора, които срещнах.“
Ваймерш работи в кафене и ресторант Le Petit Pont с изглед към катедралата Нотр Дам. Ламрус, който печели състезанието при мъжете с време 13:30 ч., обслужва La Contrescarpe в 5-и район на Париж. Наградите им бяха медали, по два билета за церемонията по откриването на Олимпийските игри на 26 юли по река Сена и нощувка в парижки хотел.
Въпреки че по този повод всички бяха усмихнати, състезателите признаха, че това невинаги е така, когато са забързани в работата си. В други страни клиентът може и да е винаги прав, но във Франция последната дума има сервитьорът, което подхранва репутацията му на рязък, капризен и дори груб на моменти.
„Гордостта на французите означава, че в малките професии като тази те не искат да бъдат потъпквани“, казва 60-годишният Тиери Пети, който се пенсионира през април след 40 години работа в бранша.
И добавя: „Това е много френско.“