Когато най-добрия защитник на българските национални беше войник от публиката

Футболните изцепки са част от играта и без тях просто не може. В най-напрегнатите етапи сме ставали свидетели на феновете по терена, често има линчуване дори на съдията, които сме виждали не веднъж. Историята помни странни куриози, при това не само в родния футбол. За целта се връщаме през далечната 1935 г. в Буенос Айрес и мача между Аржентина и Уругвай. В 83-тата минута на срещата Аржентина прави всичко възможно, за да грабне победата и не спира да пресира уругвайците. Уругвайският вратар Гонзалес не спирал да демонстрира качества и да неутрализира всеки изстрел по вратата.

При поредната атака, един фоторепортер застава в страничния ъгъл, за да улови специалния момент. Главата на фоторепортера била в полето, докато лявото крило на Аржентина посреща от воле топката. Следва жестока удар в слепоочието на бедния човек, докато Гонзалес можел да гледа само как топката лети към вратата. Звукът бил толкова епичен, че публиката гледала поразения спортен репортер, но не обръща внимание на факта, че топката влиза във вратата. Трансът се прекъсва с помощта на съдийската свирка и отбелязването на гола.

Вратарят и защитниците хукнали да говорят със съдията и дори започнали да агресират, но без никакъв успех. Топката е влязла във вратата и се смята за гол. Аржентинците отказват да коментират, все пак е положителен резултат в тяхна полза. Уругвай оспорват и накрая целият отбор напуска терена, оставяйки Аржентина като победител.

През 1938 г. има подобна история в Брюксел. Националните на Люксембург и Белгия премерват сили и Белгия бързо повежда с класическото 3:0. Люксембург не се отказва от желанието да промени този факт и в едно разиграване печели 3 последователни корнера. При изпълнението на третия, съдията също бил в наказателното поле. Топката пада на около 20 сантиметра от гол линията, десният бек Брен се хвърля, за да чисти и шутира напред, но в последния момент топката се удря в коляното на съдията и се насочва към вратата, безпомощният белгийски вратар нямал какво да направи, освен да види как съдията е отбелязал гол.

По онова време става ясно, че правилника посочва, че дори и при удар на топката в съдията, играта не се спира, а продължава. Срещата завършва с резултат 4:1 в полза на Белгия, но белгийците дълго твърдят, че реферът е гол майстор на Люксембург.

И ако си мислите, че проблеми има само в чужбина, грешите. По време на игра на родните национали с Унгария, битката е особено ожесточена. На вратата е поручик Алдев, който не се справя особено блестящо. При поредна атака, вратарят излиза напред, докато унгарският нападател прави прехвърляне и оставя топката бавно, но сигурно да влезе в мрежата. За публиката и съдията, всичко това е чист гол, но в този момент от публиката излиза войник (свръзка на поручика) хуква през нападателното поле и чисти топката.

Унгарците не вярват на очите си и не са сигурни какво наистина се случва. Протестите им са основателни, но по онова време няма само организаторите са виновни, че са пуснали войника да влезе на терена и да неутрализира един перфектен удар.

Съдията няма особена власт, тъй като правилникът не посочва, записването на гол, след като топката не е преминала гол линията. Войникът-герой в онзи момент, реално се опитва да направи сериозна услуга на своя колега и приятел. България пада с 2:4, вместо с очакваните 2:5. Най-сериозно забавление имат европейските журналисти, които пишат, че най-добрият български играч е бил войник в публиката, който спасява 100-процентов гол.