Голямата победа на Чехословакия срещу СССР се случи на леда, а не на фронта
Студената война е известна с редица отворени фронтове, заплахата от ядрено оръжие, параноята на Никсън, както и параноята на Хрушчов, желанието за световна доминация и горчивият вкус на няколко страни, които са се опитали да избягат от толкова любимия социализъм. Унгария е една от тях, докато другата е Чехословакия. През далечната 1968 г. съветски танкове, сред които и български, влизат в страната и охлаждат всички намерения на местните жители за свободен живот, при това извън пределите на СССР.
Историята очевидно се повтаря и днес, когато една страна – Русия, е решила да се меси във външната политика на друга – Украйна. Чехословакия никога не вижда своята революция и свобода, поне не и докато СССР не се сгромолясва под натиска на собствените си лъжи. Това се случва в зората на 90-те години, но преди да се стигне до този момент, страната получава правото си да вземе реванш, при това на единственото бойно поле, което все още не е повлияно толкова от политиката.
Една година след събитията, чехословашкия отбор по хокей на лед се подготвя за световния шампионат.
Именно това е мястото, където отборът най-накрая има шанс да се изправи и да покаже, че ненавижда руснаците и не иска да има нищо общо с тях. В този турнир ще има един отбор, който не просто иска да победи, той иска да отмъсти за подигравката и за факта, че все още не може да избяга от комунистическото чудовище, разпростряло се като зараза в цяла Източна Европа.
В листата с мачове се оказва, че Чехословакия трябва да излезе два пъти срещу отбора на СССР – 21-и и 28-и март 1969 г. В този момент по улиците на Прага няма нито един човек. Още на 21-и март става ясно, че цялата страна приема тази среща като възможност за изразяване на чистото мнение. Сред всички играчи ще открием и братята Холик – Ярослав и Яри, както и техния приятел Ян Сучи. Триото е едно от най-силните в хокея, но още по-важната подробност е, че братята Холик са анти-комунисти и са го казвали не веднъж – както пред медии, така и по време на всяка друга изява.
След окупацията и факта, че от август 1968 г. съветските танкове продължават да се намират в столицата, те дори не се опитват да крият своите убеждения. Играта е особено агресивна, фаловете се случват доста често, а руснаците не са толкова галантни играчи, за колкото се представят по време на целия турнир.
Допускат се няколко съдийски грешки и отсъждания, но в първото възможно разиграване на чехословаците, Жан Сучи успява да премине защитниците и с топовен изстрел поразява мрежата на руснаците. В този момент, както повечето очевидци си спомнят, Прага избухва. Емоцията е нечовешка, а самите окупатори започват да се притесняват. Пред погледа на целия свят, Ярослав вдига своя стик във въздуха и победоносно крещи в лицето на съветския вратар:
„Шибан комунист!“
Следва късане на мрежата и хвърлянето ѝ на леда. Любопитните погледи забелязват и още една подробност, Ярослав е скрил своята червена звезда на униформата си с черно тиксо, ясно изразявайки мнението си, че това повече не може да продължава. Братята и техният най-добър приятел израстват заедно в малко чешко градче и остават неразделни, техният път ги запознава с хокея, а както историята разказва не веднъж, нищо не обединява група хора така, както справедливата омраза.
Не трябва да забравяме, че Чехословакия винаги е била сила в този спорт и има традиции, които руснаците дори не са сънували. Веднага след революцията в Руската империя, много от спортните дисциплини се забраняват или просто нямат необходимата база за тренировки. Разликата в класата е особена, и се стига до там Чехословакия да тренира съветския отбор за този колосален сблъсък, но по-късно руснаците решават да сменят посоката и да потърсят канадски специалисти.
За окупираната страна е ясно, че това е моментът, когато ще има отмъщение за унижението, което е нанесено миналата година, но това е само една от отворените рани.
През 1950 г. всички таланти на чехословашкия отбор са изпратени в затвор и получават забрана да играят в турнири и първенства, повечето са с политически присъди и остават без права. Няма особено логична причина за тези действия, докато по-късно не се появяват руснаците, не побеждават и не започват да се наричат най-великия тим в света. Да осакатиш един отбор е лесната задача, просто трябва да се извадят най-добрите играчи.
През следващите години продължава да е ясно, че има най-различни спънки и се забранява на страната дори да покаже своята класа. И това впечатление не е случайно, през 1967 г. отборът на Ярослав Холик излиза срещу руснаците. Достатъчно е едно полувреме, за да стане ясно, че съдиите не виждат някои нарушения. Мачът се превръща в тежък варгал и на финала руският тим напуска като победител. През следващата година се случва същото, но този път със спомени и танкове.
Има легенди, че комунистическата партия е молила Ярослав да не печели този мач, за да се намали напрежението. Целият тим не е искал победата, а просто да се сбие с руснаците, което се и случва. Тежките гладиаторски битки продължават, докато тримата приятели от детството не се замислят, че по-звучната плесници за Хрушчов и компания ще е да види как неговата мечта рухва на пух и прах, при това в световен ефир.
Вечерта на 21-и март завършва с победа на Чехословакия – 2:0. Жителите напускат домовете си, започват да се събират и празнуват, започват да крещят на окупаторите, че когато нямат танкове, не могат да спечелят нищо – колко вярно е това и към днешна дата. В този момент има напрежение и радостта на окупираните е огромна, но нека не забравяме, че една седмица по-късно идва време за втора среща.
Помирисали аромата на победата, жителите на Прага, а и не само, тайно се молят на съдбата да не им обърне гръб, при това в толкова важен момент. Съветските войници викат подкрепления по време на втория мач и завардват ключови улици в Прага. Те очакват бунтове, но не и победата на домакините. Междувременно цялата столица е замръзнала, улиците са празни, от всички прозорци се чуват само радио приемници, а онези, благословени с телевизор, са превърнали домовете си в импровизирани стадиони.
Срещата е особено напрегната, в последното полувреме руснаците успяват да изравнят резултата, но не и да победят, финалният гол е в полза на Чехословакия. В този свещен момент за хокея на лед, Чехословакия се чувства свободна, щастлива и далече от кремълските политики. Играчите обезумяват от радост на леда, коментаторите в Стокхолм са в екстаз, а това, което се случва в столицата е отвъд всички представи. Повече от половин милион души излизат да празнуват, някои от тях излизат и с други по-интересни идеи.
Във всеки град, където има окупационни сили, жителите започват да се струпват, хвърлят камъни, запалват някои от сградите, мнозина просто се опитват да потрошат всичко, което агресорът е докарал. Офисът на Аерофлот, позициониран на площада Вечеслас е сринат. За него има две версии – това да е операция на тайната полиция или свещена народна любов.
Най-големият фен на пражкия хокей е актрисата Ирина Бохдалова, която редовно пътува с официалния отбор, макар и реално да няма никакво право. Капитанът Йозеф Голонка често успява да я вкара на стадиона нелегално, понякога я представя за негова съпруга, а друг път я представя за медицинска сестра на отбора.
В онази съдбоносна вечер на 28-и март е талисманът, без който играчите отказват да играят. Легендата разказва, че по време на мача Йозеф Аугуста сваля едно копче от палтото си за късмет, обръща се към Ирина и я моли да го държи, но тъй като тя е стиснала палци, единственият начин да го вземе, е като го стиска в устата си.
В един момент се досеща, че ако отборът отбележи гол, тя ще започне да се радва, но в еуфорията си може да глътне копчето и докато всички празнуват, никой няма да забележи, че се задушава. Във втората среща Чехословакия отбелязва цели четири гола, а Ирина може да бъде видяна на архивни снимки как полудява от радост. Статистиката по-късно показва, че 93% от жителите на страната са гледали този мач и са мечтали за победа.
Има история, че дори Мартина Навратилова хвърля камъни по съветските танкове във въпросната вечер. Тенистистката се намирала в Пилзен за тенис турнир, който се отменил след инвазията на СССР. Без много занимания, малката Мартина (тогава е тийнейджърка) излиза с останалите и вижда, че е особено приятно да бъде част от публичното недоволство.
Нека не забравяме и един от най-красивите плакати от протестите:
„Чехословакия: 4
Окупационни сили: 3″
Спортът може да бъде символ на надежда в някои от най-трудните моменти и както домакините са крещели на своите „гости“: „Без танкове сте за никъде!“.
