Значат ли нещо сънищата

„Сънищата са сетивни преживявания, които имаме по време на сън“, казва Дейвид Билингтън, психотерапевт и директор на Института за изследване на сънищата. „Те могат да варират от впечатления, усещания или фини цветове до сложни разкази и съзнателни сънища, при които сте наясно, че сънувате, въпреки че физиологично спите.“

В сънищата всичко е възможно, добавя Джоузеф Де Конинк, почетен професор по психология в Университета на Отава, който изучава сънищата от 50 години, което го кара да ги смята за „платното за ума“.

„Все още научаваме какво се случва в мозъка ни, докато сънуваме, но вече имаме известна представа“ – обяснява Билингтън.

„Можем да видим, че по време на сънуване в мозъка има почти толкова активност, колкото и по време на бодърстване, макар и от малко по-различен тип. Зрителните, паметните и моторните области са активни (въпреки че хормоните на съня блокират способността на повечето хора да мърдат в сънищата си), но логическите области на кората на главния мозък са по-малко активни, което може да е една от причините за странният характер на сънищата.“

Те могат да се случат по всяко време, докато дремем, но най-ярките са на етап от съня, известен като бързо движение на очите (REM), по време на който – изненада! – очите ни се движат бързо.

Смята се, че всяка нощ прекарваме около два часа в сънища, въпреки че все още не се знае защо.

„Досега няма научно доказателство, че те изпълняват някаква биологична функция“, казва Де Конинк.

Предполага се, че може да ни помагат да обработваме емоциите и спомените си и да решаваме проблеми в будния ни живот. Според други теории сънищата може да са от полза за възприемането на реалността, да служат за защита на съня от смущения или да са изпълнение на нереализирани желания. Франсис Крик, който се занимава с теория на сънищата след работата си по определяне на структурата на ДНК, предлага обяснение, наречено „обратно учене“, според което „сънуваме, за да забравим„.

Дори и с тези многобройни теории (някои от които са по-разумни от други), въпросът защо сънуваме все още няма категоричен отговор.

Имат ли сънищата наистина смисъл?

Ако смятате, че въпросът защо сънуваме е объркващ, то въпросът за значението на сънищата е още по-объркващ, като допълнително го усложнява фактът, че до голяма степен зависи от това кого питате…

Ако случайно имате способността да пътувате във времето и попитате древните гърци или римляни, те вероятно ще ви кажат, че да, те имат значение и че действат като знамения или предсказания за бъдещи събития.

Нашият стар приятел Зигмунд Фройд би казал, че те представляват потиснати, често сексуални, желания.

Междувременно Карл Юнг, основател на аналитичната психология, би отбелязал, че „сънищата са послания, изпратени от несъзнаваното“ и като такива могат да ни помогнат да разберем вътрешната си психика.

Но какво казват по този въпрос съвременните психолози и психотерапевти? Имат ли сънищата наистина значение?

„Смисълът“ е хлъзгав термин в контекста на медицината“, каза ни Билингтън. Няма научен консенсус за това какво означават конкретните сънища, но това не означава, че те не са полезни.

„Може да се каже, че сънуването на конкретни неща означава, че тези неща са свързани с живота ви в будно състояние – било то съзнателно, полусъзнателно или несъзнателно“, добавя Билингтън.

„Но това, което конкретното преживяване или образ означава какво точно за конкретен човек, е много субективно, точно както е много субективно и това, което правим от преживяванията в будно състояние: моментът на конфликт с непознат може да е силно тревожен за един библиотекар, но е просто част от ежедневието за охрана в нощен клуб.“

Де Конинк е съгласен: „Да сънувате влак невинаги означава смърт, но ще има различно значение в зависимост от това дали пътувате често с влак, дали сте машинист, дали се страхувате да пътувате с влак или никога не сте стъпвали във влак.“

„С други думи, значението зависи от опита на сънуващия в будно състояние и от това какъв резонанс предизвиква у него съдържанието на съня.“

Сънищата могат да бъдат много полезен източник на самопознание, смята Де Конинк, и могат да се използват по различни начини в психотерапията.

„Те имат значение в смисъл на това, че става въпрос за вашия мозък, с вашата памет, и вашите емоции, просто те са изразени по различен начин.“

Какво тогава можем да научим от сънищата си?

„Нашите сънища са част от цялостното ни съзнание, но те се случват в отсъствието на външна стимулация, така че в известен смисъл са по-ясна картина на нашата „вътрешна“ психологическа същност“, казва Билингтън.

Както вече споменахме, сънищата често отразяват живота ни в будно състояние, макар че не са негово копие, а само го съпътстват. Следователно могат да разкрият неща, които умът ни е обмислял със или без наше знание.

„Сънищата могат да отразяват текущите ви притеснения и да ги засилват. И именно това е от интерес за психотерапията“, казва Де Конинк.

Това е в съответствие с теорията за непрекъснатостта на сънищата, обяснява Билингтън. „Свързани теории са Теорията за симулиране на заплаха и Теорията за симулиране на социална опасност, които отдават еволюционна полза на сънищата: че те ни позволяват да репетираме застрашаващи ни ситуации (независимо дали са физически или социални), без реално да се излагаме на риск.“

В този смисъл те могат да ни помогнат да се адаптираме. „Възможно е да има предимство за оцеляването, когато можем да „изпробваме“ реакциите си на ситуации, преди те да се случат“, продължава Билингтън.

Сънищата, или по-конкретно кошмарите, могат да бъдат свързани и с травми, с които се сблъскваме в будния си живот, и „могат да бъдат симптоми на по-широки разстройства“, казва Билингтън.

„Повтарящите сънища с плашещи или вредни спомени, които водят до нарушено спане и физиологични симптоми на стрес (повишен сърдечен ритъм, повишени нива на кортизол), са признак за неразрешена травма.“ Билингтън допълва, че случайните или идиопатичните кошмари могат да бъдат нормални, но когато са „чести могат да бъдат признаци на други нетравматични психологически смущения, включително кошмарно разстройство“.

Според Де Конинк постоянните кошмари могат да бъдат показателни за други състояния, като например посттравматично стресово разстройство или шизофрения. Те биха могли да бъдат и рисков фактор за самоубийство. „Когато някой има много кошмари, това има значение за него. Все едно мозъкът му казва: „Трябва да ми обърнеш внимание, случва ми се нещо нередно“.

Възможно е също така потиснати мисли и чувства, които може да не осъзнаваме, да се върнат при нас в сънищата ни. „Ето защо може да е полезно да прекараме малко време в размисъл върху това, което се появява в сънищата ни“, препоръчва Билингтън, независимо дали индивидуално, с някой близък или, в идеалния случай, с терапевт.

„Дали този сън, в който колега се превръща във върколак, не е драматизация на някаква негова черта, за която само бегло си даваме сметка? Може би неговата невярна, променлива, агресивна страна? Или просто миналия уикенд сме гледали филм с върколаци?“

Не само ние можем да се учим от сънищата си. Когато ги споделяме с другите, казваме неща за себе си, които дори ние не осъзнаваме, „защото нашата уязвимост се споделя чрез метафора и символ, а не директно“, обяснява Билингтън. „По този начин сънищата са може би алегорични приказки или митове за нас самите.“

Като се има предвид всичко това, може би всички бихме могли да обърнем малко повече внимание на нощните си преживявания, но най-добре не се впускайте в разгадаването им, особено ако не можете да си ги спомните, подчертава Де Конинк.

„Може да е важно да се обръща внимание на сънищата. Но ако не го правите, няма страшно. Просто се наспивайте добре.“