Защо враните са толкова умни?

Изследователите на интелигентността на животните едва сега започват да откриват способностите на много видове. Може би повече от всички останали птици, хищните птици – включително гарвани, врани, сойки и свраки от Северното полукълбо – се оказват изумително умни и предизвикват представите за биологичната основа на интелигентността.

Ако се съмнявате, че враните са умни, новокаледонските врани (Corvus moneduloides) разбират и прилагат ефекта на водата да избута нещо нагоре в тясно мясно, и да запомнят техники, които са виждали други да използват.

Вероятно обаче най-зашеметяващият пример от всички е свързан с това видео. Пернатият Айнщайн не само може да определи правилния инструмент за дадена работа, но очевидно успява да планира многоетапен процес, който включва последователното използването на инструменти за достъп до други инструменти, които го приближават до целта (други новокаледонски врани са правили същото, макар и с малко упражнения). Птиците също така се запасяват с инструменти в опит да бъдат подготвени, ако случайно им потрябват.

Удивително е като си помислим, че са минали само 63 години, откакто Джейн Гудол наблюдава шимпанзе, което оголва клонка от листата, и преобръща идеята, че само хората правят инструменти.

Съществуват спорове за това колко равномерно е разпределена интелигентността сред изобщо видовете врани; всички горепосочени примери включват конкретно новокаледонските, Corvus moneduloides. Някои експерти по интелигентността на животните обаче твърдят, че и други са също толкова интелигентни. Със сигурност наблюдението, че някои врани на другия край на света могат да правят статистически изводи, доказва, че семейството е умно.

Някои изследвания показват, че враните могат да притежават своеобразно съзнание, като са наясно със собствения си ум.

Интелигентността може да бъде полезна за бягство от хищници или за впечатляване на потенциални партньори, но се смята, че враните са я развили най-вече, за да получат достъп до храна. Ларвите на насекомите са най-хранителната част от диетата им и те ще положат големи усилия, за да се доберат до тях. Тъй като ларвите се заравят дълбоко в дървесината, враните трябва да намерят иновативни начини да ги извадят – който включва избор на подходящ инструмент и допълнителното му оформяне, за да отговори на нуждата.

При повече от 30 вида врани диетата е доста разнообразна, но много от тях предпочитат и храни, до които е трудно да се достигне, което прави интелигентността предимство.

Някои изследователи на ума на животните пък отхвърлят идеята, че едни животни са по-интелигентни от други. Според този възглед всеки вид развива типа интелигентност, необходим за неговата екологична ниша. Хората, по своя пристрастен начин, възхваляваме типовете мислене, които приличат на нашето. Засега този възглед остава малцинствен, може би защото повечето от нас са се сблъсквали с животни, които правят неща, които изглеждат толкова смайващо глупави, че е трудно да си представим как изобщо са оцелели.

Ако приемем, че наистина съществува йерархия на интелигентността, лесно е да приемем и, че големият мозък е основен показател за нея. Но чистият размер на мозъка не е достатъчен – иначе кашалотите автоматично щяха да са най-умните същества на света. Вместо това учените използват „коефициента на енцефализация“, който отчита размера на тялото, и за бозайниците това изглежда работи доста добре, но не е толкова успешно, когато се сравняват класове животни.

Едно изследване показа, че враните използват част от мозъка, наречена палиум, която се състои от слоеве сиво и бяло вещество, за да извършват най-сложното си мислене. При хората част от палиума се е превърнала в мозъчна кора, която извършва неща, които смятаме за белези на интелигентност, като планиране и абстрактно мислене.

Следователно не е изненадващо, че палиумът на птицата е нейният център на висшето мислене, но той все още е толкова малък в сравнение с този на хората или делфините, че ни се струва неадекватен за тази задача. Все пак птичите неврони са по-малки и по-плътно разположени от тези на бозайниците. А също така използват по-малко енергия. Броят на 1,5 милиарда неврона на враните е сходен с този на маймуните, което изравнява шансовете, дори ако не приемете аргумента, че свързаността е по-важна от броя на невроните.