Защо се пристрастяваме към кафето
Човек може да се пристрасти към широк спектър от вещества, сред които най-често говорим за наркотиците, цигарите, алкохола и дори захарта. По една или друга причина, един от най-популярните опиати в днешно време е кафето, но мнозина отказват дори да приемат тази идея, макар и консумацията на кафе често да преминава границите на разумното. Популярната черна топла и тонизираща напитка може да помогне в онези часове, когато умората започне да натежава все повече. Кафето, както учените ще докажат още през 1944 г. може да се разглежда като пристрастяваща субстанция.
Интересен факт е, че лекарите официално наричат отказа от кафе или спирането – форма на психично разстройство и дори го класифицират в листа с останалите подобни заболявания. Причината за популярността му, както и за толкова лесното пристрастяване, се дължи на факта, че кофеинът може да влияе пряко на мозъка и да го държи в добре познатато будно състояни, при това без особено значение дали човек се събужда сега или вече преминава възможностите на своите сили. В момента на приемане, той успява много лесно да се абсорбира и разгради в кръвта. След това започва своето голямо пътешествие до мозъка и имено там започва своята работа.
Трябва да се отбележи, че кофеинът по структора напомня на друга молекула, която мозъкът произвежда самостоятелно – аденозин. Тази прилика позволява му позволява да се настани трайно на местата, където трябва да има аденозин и по този начин да го блокира – същият изпълнява важна роля в мозъка – създава ефектът на умора. При блокиране на рецепторите и вредната молекула не може да се абсорбира, следващите няколко часа се създават усещането за прилив на енергия. Като допълнение не трябва да забравяме, че други стимуланти като допамина също работят значително по-добре и влияят на настроението.
Друг интересен ефект е, че когато аденозина не успее да се абсорбира, мозъкът започва да произвежда адреналин. Някои учени не разглеждат кофеина като стимулант, а като активатор за създаване на стимуланти, позволявайки на редица такива да препускат в мозъка и да създават малко по-добро настроение, отколкото може да имаме в ден без кафе. Както споделя д-р Стивън Браун, приемането му може да се опише като постовянето на дървено блокче под педала на спирачката. Ефектът продължава между 4 и 6 часа и зависи предимно от възрастта, размерите и други допълнителни белези.
След като се усвои от тялото, нормалната функция се възстановява и всички останали молекули започват да заемат първоначалното си място. С времето, когато тялото започне да използва все повече и повече кафе на дневна база, при това от най-различни форми, можем да забележим как клетките започват да създават повече аденозинни рецептори.
Това обяснява и защо след време всеки човек има нужда от повече и повече кафе, за да може да блокира. Когато човек се откаже от кафето внезапно, следва и абсорбирането на натрупаните молекули, както и дежурното главоболие. Добрата новина е, че абстиненцията от кафето продължава между 7-12 дена и след това мозъкът започва да функционира правилно и да регулира количеството на всички молекули, както и рецепторите си. В периода на въздържание, мозъкът влиза в норма и успява да спре пристрастяването.
Заглавна снимка: By Julius Schorzman – Own work, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=107645
