Защо ни изтръпват крайниците

Техническият термин за мравучкането е „парестезия“ и се причинява от притискането на нерви. Когато седите с кръстосани крака, спите с ръка под главата си или въобще поставете някой крайник по такъв начин, че да се окаже по-значителен натиск върху някой от нервите му, този нерв ще спре да изпраща импулси нормално. Ако налягането е голямо или продължителността е дълга, нервът в крайна сметка ще спре да изпраща импулси изцяло. Така всяка област, до която нервът стига, ще „заспи“. Все едно сме стъпили на градински маркуч и водата едвам църцори от дюзата. Ако стъпим съвсем докрай, водата ще спре да тече изцяло. След като това притискане се освободи, нервът ще започне да си функционира отново нормално и вече ще можем да движим крайника си. Нервите, както и маркуча, може да отнеме известно време, за да започнат да работят правилно отново (да се разширят) и в процеса може да усетите изтръпване – иглички.

Основите части на нервите в по-голямата си част са разположени в самия гръбначен стълб. Те имат аксони, които се разклоняват към крайниците (и други части на тялото, но ние ще се съсредоточим върху крайниците) и провеждат нервни импулси от гръбначния мозък. Заедно с други разклонения на нервната клетка, известни като дендрити, успяваме да усетим света около нас.

Нервните импулси изискват здрав начин за снабдяване с енергията – той е известно като аксонална транспортна система. Този добре разработен микро-съдово метод осигурява притока на кръв, необходим за поддържане на клетките в добро състояние. Ако обаче се окаже натиск на правилното място, всички мънички кръвоносни съдове, които доставят хранителните вещества на нервите, се прищипват и нервните клетки започват да функционират неправилно.

Проучванията показват, че не е нужно някакъв голям натиск, за да наруши аксоналната транспортната система. Външни налягания от по-малко от 20 mmHg, около 0,03 бара, причиняват временна парестезия, дължаща се на това, че вените, които доставят на даден нерв, се стесняват и намаляват притока на кръв. Когато се стигне до около 0,06 бара налягане и то продължи само за около 2 минути, това може да причини изтръпване, нарушен контрол върху крайника, както и мускулна слабост.

Компресията не е единственото нещо, което може да накара крайниците да мравучкат. Прекомерната вибрация също може да причини парестезия. Работата с инструменти, които вибрират, е изключително честа причина за това. Например, състезателите с мотоциклети, на които им се налага да държат здраво кормилото продължително време, изпитват такова нещо. Процесът, който причинява парестезия при наличие на вибрации, все още не е изяснен напълно, но се знае, че тези пулсации нараняват целия неврон.

Всяка дискусия за причините крайниците ни да заспиват би била неизчерпателна, ако не стане дума за популярното, но грешно схващане, че това заспиване е се причинява от липса на приток на кръв към целия засегнат крайник. Не, кръвта се блокира конкретно към нерва. Ако целият крайник спре да бъде снабдяван с кръв, следват тежки проблеми, които могат да доведат до опасност за живота (гангрената е само една от тях), което щеше да е много неприятно, ако се случваше всеки път, когато седнем по турски, например.

Когато кръвотокът е спрян или e намален, поддържащия животът на клетъчно ниво Ph баланс се нарушава. Така засегнатата зона започва да става изключително високо киселинна и така клетките започват да се разграждат. Започват да се натрупват отпадъчни материали и летални нива на електролити като калий. След като се освободи натискът върху крайника, тази кръв, която се влива в него, отнася натрупалата се киселинност към сърцето, което може да има потенциално смъртоносни последици.

Турникет

Използването на турникети за спиране на кръвозагубата при травма преди се смяташе за основен животоспасяващ подход. Той обаче предизвиква процеса, който току-що видяхме, и излиза, че всъщност рискът от използването им далеч надвишава ползите, в повечето случаи. След като бъде приложен, трябва да се спазва строг протокол за реперфузия (възстановяване на притока на кръв), за да се гарантира, че фаталните киселини и отпадъци няма да бъдат въведени в кръвта. Само след 60 минути употреба на турникета вече може да се причини увреждане на жизненоважните органи, след 2 часа ползване ще настъпи трайно нараняване на засегнатия крайник, а след 6 часа ампутацията на крайника е за предпочитане.

Използването на турникети обаче има своето място в определени ситуации. Например, най-честото използване на турникети днес е сред военните. Там необходимостта от бързо спиране загубата на кръв във битка намалява смъртните случаи, въпреки потенциалния рисков фактор.