ЦРУ губи 9 ядра плутоний в Хималаите

В списъка с неща, които не трябва да се губят, радиоактивните плутониеви ядра са на върха. Но точно това направqt САЩ през 60-те години на миналия век. Историята включва, не особено изненадващо, тайна мисия на ЦРУ, която се обърква, в резултат на което редица плутониеви ядра са изгубени безследно в Хималаите. Днес те все още не са намерени и някои смятат, че са причината за неотдавнашните смъртоносни наводнения в индийските Хималаи.

Плутоният първоначално е използван като източник на енергия за станции за ядрен мониторинг. През последните години селата в близост до мястото, където някога са били разположени ядрата, са сериозно засегнати от интензивни наводнения, като едно в началото на 2021 г. загиват 50 души. Твърди се, че причината е парче от ледник, преградило поток, но някои казват, че тези наводнения не са причинени от природата, а от загубения плутоний.

Джоу Енлай обявява успеха на китайските тестове на атомна бомба през 1964 г.

Да наблюдаваме на китайците

Съветският съюз е основният противник на САЩ по време на Студената война, но настъпващият Китай също е на радара на Америка, особено след като взривява първата си ядрена бомба. Китайската народна република успява да изпробва първото си ядрено оръжие през 1964 г. на полигоните Лоп Нур като бомбата дава мощност от 22 килотона. За сравнение, тази в Хирошима е с мощност 16 килотона.

Тъй като Китай сега е ядрена сила и експериментира с ракети, САЩ отчаяно искат да разберат с какво си имат работа. Тестовата площадка на Китай обаче е далеч от всяка приятелска към тях страна, така че Щатите трябва да шпионират чак от Хималаите – ерго и станциите за ядрен мотиноринг.

ЦРУ се обръща към Индия и прави предложение да събират заедно разузнавателна информация, което предложение Индия приема, тъй като от скоро е във война с Китай.

Двете страни ще шпионират китайските тестове на ядрено оръжие с устройства, захранвани от въпросните плутониеви ядра; енергията се генерира чрез използване на отпадната топлина от разлагащия се плутоний. НАСА използва подобни методи за задвижване на марсоходите.

Нанда Деви

През 1965 г. екип, съставен от служители на индийското и американското разузнаване, тръгва изкачва Нанда Деви, най-високата планина, разположена изцяло в Индия, с височина от 7 816 метра.

За съжаление, по време на изкачването изникват проблеми, най-вече заради времето, и изкачването е прекратено. Екипът не успява да инсталира устройството за мониторинг и го оставя в планината с намерението да се върне следващата година, за да довърши работата.

Когато в крайна сметка се връща обаче, екипът не успява да го намери. През следващите мисии се правят още опити за възстановяване на липсващия сензор и неговото радиоактивно гориво, но всичко е безуспешно. До ден днешен местоположението на устройството не е известно.

Гъбата от първия тест на китайско ядрено оръжие, Проект 596, в Лоп Нур през 1964 г.

Опасности за околната среда

Историята за първи път се разчува през 1978 г. и индийското правителство трябва да издаде изявление, подкрепено от научен комитет, за да убеди местните жители, че устройството не представлява опасност. Въпреки това оттогава се разпространяват слухове, че плутоний-238, който е вътре в устройството, е цяла екологична катастрофа, която всеки момент може да се случи.

Мнозина се опасяват, че ако това стане, река Ганг ще бъде отровена от радиоактивно замърсяване.

Тези притеснения може би се потвърждават през последните години, тъй като регионът около Нанда Деви е обект на интензивни наводнения. През 2021 г. те довеждат до над 200 изчезнали или убити. Първоначално се смята, че бедствието е причинено от движението на ледниците, които запушват река.

Много местни жители вярват, че ледникът е бил засегнат от плутониевото ядро, което липсва от 60-те години на миналия век, и така са станали големите наводнения. През юни 2021 г. е официално обявено, че те са причинени от огромна ледена и скална лавина.

Въпреки че мнозина се страхуват от плутония, останал в планините, смята се, че шансът той да причини някакви щети на околната среда е доста малък. Времето на полуразпад на плутоний-238 е 88 години, а е оставен в Хималаите преди повече от 50 години. Ако той е способен на мащабна екологична катастрофа, вероятно отдавна щеше има забележими вреди. Освен това способността му да генерира топлина е значително по-малка, отколкото преди десетилетия.

В момента все още има натиск върху САЩ и Индия да намерят радиоактивните материали в планината, която вече е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.